1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България и българите – погледът на чуждестранните медии

Днес България се споменава в съобщението за престижната германска награда “Теодор Хойс” за 2006 г. Тази награда на името на някогашния президент на ФРГ и от едноименната либерална фондация се връчва за 41-ви път и лауреатът за 2006-та г. е бившият президент на Световната банка Джеймс Улфенсън, за “безпримерния му ангажимент срещу дискриминацията на ромите по света. Връчването на наградата ще се състои на 28-ми април във Щутгарт и освен Улфенсън, два равностойни на самата награда медала се дават на две инициативи, посветени също на ромите. Германската “Шаворале – здравейте деца” във Франкфурт/Майн в подкрепа на децата-роми и на българската Пакив Юропиън Рома Фънд в София заради трансграничния й ангажимент за преодоляване на социалната и икономическата дискриминация на младите роми.

Сред политическите събития за деня почти всички информационни агенции не пропускат да споменат за предстоящата до 31-ви март визита на българския президент Георги Първанов в Дания по покана на датската кралица Маргарете Втора, както и визитата на гръцкия министър на отбраната Евангелос Маймаракис по покана на българския му колега Веселин Близнаков, започнала днес и продължаваща до утре.

На новинарската страница на търсачката Яхуу Германия България се споменава в очерк за един средносаксонски селски стопанин на име Хорст Люпферт, дипломиран аграрен инженер, който се опитва да пробие на европейския пазар с продукти от българско биволско кисело мляко. Става дума предимно за породата “Българска Мура” и животните на Люпферт се намирали не в Германия, а в българския град Шумен, информира Яхуу Германия и цитира фермера Люпферт с думите, че биволът е “специалист по изхранването при неблагоприятни условия”, ядейки почти всичко органично, което може да се намери в българската природа. Обръща се също внимание, че биволското мляко съдържа особено ценни за човешкия организъм съставки и може успешно да се консумира от хора с алергия към кравето мляко.

Агенция “Франс прес” разпространи матеериал от българската си кореспондентка Весела Сергева под заглавие “Балканите си поставят за цел да подобрят имиджа си чрез виното”, където се подчертава, че на Балканите се намират около 10 на сто от лозята в света и страните от региона сега се стремят да увеличат износа, като по-този начин стимулират и положителния имидж на страните си. Цитират се дипломати от балкански страни в България и германски експерти, сред които Ханк фон Кнобелсдорф, завеждащ софийското представителство на германското “Дружество за техническо сътрудничество ГТЦ”, че добре известни са френските, италианските и австралийските вина, но тепърва предстои запознанството с винаро-лозарството на Югоизточна Европа”.

България и българи се срещат често и в спортните новини:

Германските медии продължават да проявяват интерес към предстоящата турнирна среща между Левски и Шалке на 30-ти март в София. А агенция ДПА отбелязва завръщането на терена на футболиста Мариян Христов в състава на Волфсбург в мача за първенството в Бундеслигата срещу Хамбург след проблеми с контузии на колената , продължили от 4-ти декември 2004 г. насам.

В днешния си брой авторитетното седмично списание Шпигел публикува интервю с австрийския канцлер Волфганг Шюсел за разширяването на ЕС, където правителственият ръководител на страната ротационен председател на ЕС отговаря между другото следното за България и Румъния на въпрос на Шпигел, приключващ с думите:

“При следващите присъединявания на България и Румъния народът няма думата. Ръководството на ЕС взе това решение, макар и примерно правосъдието да е в доста занемарено състояние и корупцията да процъфтява”.

Шюсел отговаря така: “познавам и двете страни много добре и моля за повеч справедливост в оценката. Само един пример: преди в Австрия имахме огромни проблеми с престъпността на дребно от Румъния, например с банди от малолетни момичета-джебчийки. В сътрудничество с местните власти там успешно ликвидирахме проблема почти изцяло.”

И по-нататък: “Двете страни трябва още от сега изцяло да приемат европейските правила и може да сте прави, че тук-там нещо още може да не е осъществено на практика. Това обаче ни е познато и от стари страни –членки, където също не всичко, което е настоятелно предписано, е и действително осъществено. Старите държави-членки не са непременно по-добрите европейци”.