1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България и българите-как ги видяха медиите отвън

Продължават коментарите по повод препоръката на ЕК за присъединяване на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 година. Обширна статия за присъединяването на двете държави публикува Франкфуртер Алгемайне Цайтунг под заглавие “ Задоволство в София и Букурещ, загриженост в Загреб”. Онлайн-изданието Телеполис излиза със заглавие “ Присъединяване- втора категория”, а швейцарското електронно издание на Санкт Гелер Тагблат е озаглавило материала си “Румъния и България- Швейцария трябва да внася в кохезионните фондове и да отвори трудовия си пазар”. В спортните колонки повечето вестници споменават загубата на Левски-София на собствен терен от Челси, но повечето коментатори хвалят българския отбор, както и първия гол за Левски в Шампионската лига. Срещаме и информации за поредното реми в мача за световната титла по шахмат между Крамник и Топалов, с което Крамник запазва преднината си от две точки. В електронното издание на ФАЦ четем: Препоръката на Европейската комисия за присъединяване на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 година се посреща в двете страни със задоволство. Румънският президент Траят Бъсеску заявява, че това е шанс за сънародниците му, в рамките на изгодна политическа, социална и стопанска структура, да подобрят жизнения си стандарт. Българският министър-председател Сергей Станишев каза, че неговото правителство ще продължи борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Европейското членство ще укрепи икономически България, неговата страна обратно ще направи ЕС по-силен и успешен. София иска да допринесе за стабилността, икономическото развитие и евпорейска перспектива за държавите от Западните Балкани, допълва Станишев. В същото време в Хърватия загрижено се задават въпроса, дали след приемането на България и Румъния източното разширяване нама да забоксува. Повод за това е изявлението на председателя на ЕК жозе Мануел Дурао Барозу, че ЕС стои зад задълженията си към Хърватия и другите страни в региона, но преди решаването на конституционния въпрос не може да си позволи да приема нови членове. Петер Новак пише в коментара си за електронното издание Телеполис, че Файненшъл Таймс е назовал нещата с истинските им имена, че това е прием втора категория, и продължава. Това становище според автора е вярно, в смисъл, че досегашните европейски рацширявания се минавали без подобни клаузи. Още повече твърдението е вярно, защото дори някои от основателите на ЕС не изпълняват изсикваните критерии, какво остава за новаците. Всъщност корупцията не е изкоренена и в старите страни-членки, а независимостта на правосъдната система е съмнителна, поне що се отнася до управлението на Берлускони в Италия. Фактът , че не особено долюбваният съсед на България- Гърция манипулира стопанските си данни във връзка с европейските критерии и не беше санкционирана, не се възприема от критиците в страната. Поне в големите градове радостта от препоръките на Европейската комисия е в граници. Но по селата скептицизмът е значителен. Още отсега дори поддръжниците на ЕС предупреждават да не се създават илюзии, че жизненият стандарт ще се повиши автоматично с присъединяването, защото първоначално цените ще се повишават, по-бързо от заплатите. За селските стопани, чиито продукти не отговарят на европейските стандарти и няма да бъдат допуснати до европейските пазари, нещата изглеждат другояче. Ето защо в селските регони подкрепа получават движения, които съзират заплаха за суверинитета от европейските изисквания. Във всички присъединяващи се страни съществуват подобни движения, но са все още в малцинство. Германската индустриална и търговска камара апелира за отваряне на трудовия пазар за източноевропейски работници след присъединяването на България и Румъния на 1 януари 2007 година. Аз апелирам към федералното правителство, да преосмисли преходните периоди във връзка със свободното движение на работна ръка и постепенно да отвори пазара на труда за новите европейски граждани-заявява председателят на Германската индустриална и търговска камара Лудвиг Георг Браун в днешното издание на вестник Ди Велт. Лудвиг Георг Браун подчертава, че постепенното отваряне на трудовия пазар би било ефективна мярка срещу работата на черно. Свободата на движение на работната ръка е основна предпоставка за повече стопански ръст и благосъстояние, както и основен камък за интеграцията на икономическите пространства, заключава Лудвиг Георг Браун.