1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

България и борбата срещу наркоманията

България е разположена на пътя на наркотика между Изтока и Запада. Оправдава ли това приетата поправка в Наказателния кодекс за криминализиране на «еднократната доза»? Коментар от Еми Барух

През миналата седмица народните представители от българския парламент бяха поканени, фигуративно казано, да напуснат защитената територия на своята изолация и да надникнат в един проблем от реалния живот – проблем, който засяга над 200 хиляди млади хора в България и този брой който рискува да расте… става дума за многопосочната и сложна тема за наркотиците.

Става дума за една гласувана поправка в НК, според която на наказателно преследване могат да бъдат подложени всички хора, у които бъде намерена една цигара канабис или марихуана, или едно хапче екстази (списъкът може да бъде продължен) но най-общо казано става дума за т.е. «еднократна доза» наркотик за лична употреба, а не за търговия.

Темата е много актуална и много конфликтна. Защото във всички нейни измерения тя се търкаля по хлъзгавата ос на НОРМАТА и нейните ОТКЛОНЕНИЯ, като допълнителната трудност идва от факта, че събирателното наркотици включва много и различен вид вещества. При това в екстремисткия патос на говоренето, никой никъде не напомня, че на първо място в списъка на «леките дроги» е ТЮТЮНЪТ…

Преди депутатите да гласуват въпросната поправка в НК, от средите на експертите, лекарите, юристите, представителите на гражданското общество, родителите, както и от професионално ангажираните работещи в Националния център по наркомании бяха изказани мнения против предложената промяна. Защото тя не само че не предлага решение на този въпрос, ами го задълбочава, като създава условия за двойни стандарти при правораздаването и отваря широко вратите на корупцията. Опитът на всички европейски държави показва, че единствено правилният път е да се работи по превенцията на потенциалните потребители на наркотици, както и да се инвестира в лечение на наркозависимите хора, но не и да се криминализира еднократната доза и в затвора да се вкарват деца, които са потърпевши, а не производители и пласьори на дрога.

Тези аргументи не бяха чути.

Не беше взета предвид и европейската практика. Ето каква е тя:

  • В Белгия през януари 2001 година правителството предложи декриминализирането на употребата на канабис.
  • В Германия през март 1994 г. конституционният съд разпореди регионалните изпълнителни власти да прекратяват наказателните производства при случаи включващи малки количества канабис за лична употреба, въпреки предвидените в НК мерки.
  • В Люксембург, Финландия, Ирландия, Франция – нарушенията свързани с марихуана варират между административните наказания, 6-месечното лишаване от свобода и глобата, като се отчита дали става дума за първа, втора или системна употреба…
  • В Португалия – тези нарушения бяха декриминализирани от юли 2001…

Няма да продължавам с примерите. Българският закон предвижда затвор от 5 до 15 години… и глоба от 50 хиляди до 150 хиляди лева и е въпрос на правоприлагане дали и как тези мерки да бъдат постановявани. Което принуждава много от разумните съдии да заобикалят закона, за да не заобикалят морала…

Онова,с което искам да завърша е свързано с очевидното лицемерие на вносителите на поправката в НК – депутати от парламентарната група на «Новото време», както и с бездушната инерция на всички, които гласуваха тази поправка – мнозинството български народни избраници. България се старае да хармонизира своето законодателство с Европейското – и в така наречените генерални линии се справя успешно; в странен контраст с духа на Европа е подобна посока на мислене. Ние ще станем пълноправни членове на ЕК от 2007 година. Ако законът бъде спазван буквално, ако цялата машина бъде мобилизирана, то имаме всички шансове през януари 2007-ма година около 200 хиляди предимно млади българи да гледат празненството по присъединяването на България към Европейския съюз през решетките…