1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България в чуждите медии

Членството в ЕС, борсовата търговия и европейското първенство по фигурно пързаляне – това са част от сюжетите в основата на публикации за България в чуждите издания.

default

Агенция “Асошиейтед прес” помества репортаж за България, който чертае мрачно бъдеще за българските производители на месо и млечни продукти след присъединяването на страната към ЕС. Цитиран е директорът на фирма “Тандем-В” Кирил Вътев, който казва, че ЕС не е като Съветския съюз и няма да изкупува всичко, каквото се произведе в България. Когато даде съгласието си за приемането на България Европейската комисия създаде специален механизъм за контрол на сигурността на храните, а съществуващите проблеми в сектора доведоха до това, само 34 млекопреработвателни и 25-месопреработващи български фирми да получат лиценз за износ на свои продукти в ЕС след 1 януари. На други 468 български компании в бранша им беше наложен 1-годишен преходен период, през който те или ще трябва да въведат европейските стандарти на производство или ще трябва да затворят окончателно, пише АП.

Под заглавие “Ракии, наденички, великденски яйца” германският “Берлинер цайтунг” помества репортаж от щандовете на България и Румъния – двете най-нови страни-членки на голямото европейско семейство, на изложението “Зелена седмица” в Берлин. Повечето германци не знаят нищо за тях, а аграрното изложение в Берлин е шанс в този смисъл – най-малкото да опитат някои традиционни специалитети. Сред тях изданието нарежда мастиката, като уточнява, че това е вид ракия, подправките, с които също е известна България. Но и с още нещо е позната сред германците страната – че в нея се произвеждат и консумират концентрати с високо алкохолно съдържание от над 50 градуса. Споменава се също и за българското розово масло, за лютеницата и сиренето, за енергийната напитка “Питбул”.

“Франкфуртер алгемайне цайтунг” се спира на засиления чужд интерес към пазарите на акции в двете новоприсъединили се страни – България и Румъния. Ако до края на миналия век борсите в тези две страни бяха в сянката на източноевропейските борси, то през последните 2 години търговията с акции напредна много. Индексът на софийската фондова борса “Софикс” се удвои от 2005 година насам, а приемането на страната в ЕС обещава да е още един фактор за развитието на икономиката. От началото на годината “Софикс” е нараснал с 15 на сто, като съотношението между курса и печалбата достига до 18 - 20 %, посочва Франкфуртер алгемайне”.

Австрийският “Ди пресе” информира за засилващия се интерес на застрахователната компания “Вийнер щедтише” към страните от Източна Европа. Цитиран е генералният и директор Гюнтер Гайер да казва, че тези дни е получено съгласието на българските власти за придобиването от компанията на мажоритарния пакет от акциите на българския застраховател “Булстрад”. “Вийнер щедтише” е притежател на 100 % от “Български имоти”.

Португалия планира рестриктивни мерки за работници от България и Румъния, четем в изданието “Юро уикли”. Ограниченията са за период от 2 години, се уточнява в информацията, която добавя, че така Португалия се присъединява към други страни-членки на ЕС като Германия, Унгария, Обединеното кралство, Ирландия, Дания, Гърция и Испания, които също затвориха трудовите си пазари за работници от България и Румъния.

Много чужди издания цитират България по повод на европейското първенство по фигурно пързаляне във Варшава. “Риа новости” напр. посочва, че при танците по двойки световните шампиони Албена Денкова и Максим Стависки все още не са си осигурили вързано в кърпа златото, а с това и защитата на титлата. За нея те ще трябва да се борят до последно с френската двойка Изабел Делобел и Оливие Шьонфелдер. Силно се представя и италианската двойка на танци, посочва руската агенция.

“Ройтерс” посочва ниския резултат на българите в първия им танц – 38.56, и цитира Албена Денкова да казва, че ледената пързалка в залата “Торвар” е с 2 метра по-малка от стандартните размери, за което те не са били подготвени за разлика от другите танцьори, които са знаели за това предварително. “Нестандартният размер на пързалката не влияе на точността на изпълнението но отделните елементи, но ограничава свободата на пързаляне”, казва още Албена Денкова, цитирана от “Ройтерс”.