1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България в навечерието на еврочленството

Пет дни преди настъпването на Новата 2007 –ма година и официалното влизане на България в ЕС, мнозина българи започват да си дават сметка за свършеното, но повече са онези, които се притесняват от онова, което предстои. Георги Папакочев се спира върху един от тези проблеми:

В България броят дните до приемането в ЕС

В България броят дните до приемането в ЕС

След успешния финал на своята лична и обществена мисия в качеството й на министър по европейските въпроси на България и след като беше избрана с огромно мнозинство от Европейския парламент за комисар по въпросите на защита на потребителя в ЕК, Меглена Кунева беше освободена от досега заемания пост . По утвърден български обичай, това отново стана със скандал в парламента. Вместо да демонстрират поне наченки на някаква евопейска цивилизованост в политическото си поведение и да изразят най-елементарна признателност към човека, чийто принос към българското еврочленство е безспорен и потвърден по категоричен начин от Брюксел, депутатите отново не пропуснаха възможността да се изпокарат. Къде поради завист, къде поради политическа недостатъчност, те се нахвърлиха към бъдещия еврокомисар с упреци за това как „непрозрачно” била номинирана Кунева за скъпоплатения пост и как „не могла” да защити пред ЕК затварянето на двата блока на АЕЦ”Козлодуй” от 1 янари – два аргумента, с които самата Меглена Кунева няма нищо общо. При това нейните основни критици в този абсурден дебат бяха не други, а двама от най-маргиналните представители на „Атака” – едната бивша членка на екстремистката партия, а другият – настоящ.

„О времена, о нрави !”, беше възкликнал Поета в края на 19 век по подобен повод. Днес нещата в българския парламент едва ли са се променили много.

Всъщност проблемът, породил разправията, се оказаха неяснотите около освободения пост на министъра по европейските въпроси. Въпреки очакванията, министър-председателят Станишев да обяви решението си дали ще запази това кресло в своя кабинет, той отложи вземането на становище за средата на януари. Тогава проблема предстои да бъде разгледан от Политическия съвет на тройната коалиция, като отсега е известно, че неговото решаване въобще няма да е лесно.

Според изявления на премиера Станишев и неговия външен министър Калфин, запазването на ресор за министър по европейските въпроси въобще не било необхдимо. Проблемът, според шефа на дипломацията и неприкрит противник на Меглена Кунева в битността й на министър, можел да се реши с поемането на функциите от заместник-министър във външнополитическото ведомство, при това непременно социалист. Подобна е и позицията на ДПС. Техните основни аргументи са, че след влизането на страната в ЕС вече нямало нужда от министър по евровъпросите, тъй като той вече не трябвало да изпълнява координиращи функции, а по-скоро политически. Категоричното становище на БСП е, че независимо от поста и ранга, бъдещият европейски министър трябвало да бъде непременно от червените партийни редици, тъй като съгласието на премиера Станишев да номинира Меглена Кунева за еврокомисар било достатъчен жест към НДСВ и тази номинация трябвало да бъде на представител на социалистите.

Царската партия, обаче, е на друго мнение. Нейното ръководство е убедено, че след като създаването на поста министър по европейските въпроси е била дело на НДСВ и този модел съществува успешно в останалите членки на ЕС, подобно министерство не само трябва да има, но и то следва да бъде оглавено от представител на жълтите. Така щяла да се запази прословутата коалиционна формула 3-5-8 в управлението, което ще бъде гаранция за дълговечността на сегашния властови модел.

Всъщност истината е, че премахването на поста европейски министър по подразбиране води до сваляне равнището на контрол върху изпълнението на поетите от страната към ЕС ангажименти. Едва ли някакъв зам.-министър би могъл да мотивира министри и цял кабинет за приемането на едно или друго управленско решение. Естествено с подобна дейност би могъл да бъде натоварен министър-председателят или външният министър, но това би било допълнителна тежест в и без друго препълнените им с дейности ресори. През време, когато надзорът върху реформите в България ще бъде особено стриктен, би било проява на лекомислие да се сваля равнището на вътрешния самоконтрол.

Това, обаче, е само едната страна на въпроса. Другата е, че премахването на който и да е министър от сегашната конфигурация на кабинета, ще се приеме като директен опит за разместване на относителната тежест на отделните партньори в коалицията, което от своя страна би могло да доведе до верижна реакция и оттам до бърз разпад на управлението.

Навръх Коледа на един от централните софийски площади във въздуха беше издигнат 30-метров балон с българското и европейско знаме на него.На по-възрастните жители на столицата той напомни 30-те години на миналия век, когато над града величествено е преминал германският аеростат „Граф Цепелин” . Посланието, горе-долу е било същото – Европа с нейната техника и цивилизация идват и над Балканите! Европейският коледен балон пред НДК едва ли ще вдъхнови композиторите на чалга да увековечат събитието с песен, както е станало в миналото. Но със сигурност днешните българи няма да сгрешат, ако отново цитират Поета с неговото:

„О времена, о нрави !”