1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България в международните медии

Скептицизъм по повод приемането на България и Румъния

default

Някои британски и англоезични издания поставят акцент върху проблема с нелегалната имиграция – сред тях са Дейли Телеграф, който се спира на темата за ограниченията за българска и румънска работна ръка и Катарският Гълф Таймс, който пък на свой ред цитира данни на британския Дейли Мейл за очакваният приток на мигранти към Великобритания. В немскоезичните издания днес преобладават статиите, посветени на предстоящото присъединяване на България и Румъния към ЕС. Прави впечатление, че повечето заглавия подчертават и изразяват скептицизма спрямо разширяването на общността и приема на България и Румъния. Ето само част от тези заглавия: Германците не поздравяват с добре дошли Румъния и България – “Берлинер Моргенпост”, “ Германците са против приемането на Румъния и България в ЕС “ - “Ди Велт”, “Недоверчиви погледи към номер 26 и 27”- Зюддойче Цайтунг. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е харесал краткия коментар на виенския ежедневник “ди Пресе”, и го препечатва на страниците си : “Животът наказва закъсняващите - каза навремето Михаил Горбачов. Явно е обаче, че наказва и подранилите.” – отбелязва изданието имайки предвид недостатъчната подготвеност на България и Румъния за европейско членство. Споменават се широкоизвестните проблеми като корупцията и несъвършенно работеща правна система. Австрийският Оберьостерайхише Нахрихтен помества кратък материал за присъединяването на двете страни под заглавие “ Две нови пълноправни членки но с условия”. Казано е, че поради доста критичния последен мониторингов доклад на Европейската Комисия от септември 2006, общността е предвидила редица “ придружаващи мерки, които били необходими за да гарантират, че България и Румъния ще изпълнят онова, което е необходимо в оставащите проблемни области. Изданието изрежда правосъдието и борбата с корупцията и съобщава, че ако се стигне до злоупотреби с европейски структурни помощи или средства от аграрните фондове, ще е възможно, парите да се изискват обратно, а в най-лошия случай и да се пректавят плащанията. Споменава се също, че, и след приемането си в ЕС България и Румъния няма да имат право да изнасят свинско месо в останалите държави –членки, тъй като не са успели да се преборят с чумата по свинете. Берлинер Моргенпост и още няколко издания публикуват и данни от социологическо допитване на Инфратест Димап, направено по поръчение на вестник “Ди Велт”. От тях става ясно, че 53 % от анкетираните се обявяват против новата вълна на разширване на ЕС, предстояща на 1 януари, докато само 39% я поздравяват. Вестник Ди Велт публикува и коментар на цитираните социологически данни, в който обяснява, защо скептицизмът на германците е по-скоро израз на прагматизъм и трезв реализъм. Зюддойче Цайтунг в голяма статия на Мартин Винтер също разяснява липсата на голяма радост и въудушевление сред ЕС по повод приема на България и Румъния. Авторът отбелязва, че през 2002 година е била направена грешка, като прекалено рано – в началния стадий на преговорите с България и Румъния им е била обещана дата за пълноправно членство. По-късно, когато грешката е била разкрита, общността е вградила някои серизни мерки за контрол. “България и и Румъния ще станат пълноправни членки – пише изданието, но по-внимателното вглеждане показва, че това е членство втора категория, тъй като ще се намират под стротого наблюдение на Брюксел. В същата публикация се казва, че европейците все пак ползват и някои предимства, които им дават двете новоприсъединяващи се страни - германските пенсионери например усилено почивали на Черноморието,поради по-евтините цени на курортите там, а британски граждани изкували цели села. За членство “втора категория” се говори и на страниците на интернет-портала Глаубе Актуел. Там са предложени няколко обширни информации за присъединяващите се страни и се казва, че с оглед на много и сериозни проблеми, ЕС е предвидил невиждани досега по строгостта си и по броя си ограничения. Към информацията на кореспондента на ДПА от Брюксел Дитер Ебелинг върви и информация на Елена Лалова от ДПА, в която става дума предимно за някои икономически и туристически плюсове, които България може да внесе в ЕС. В трета информация на ДПА се разяснява, че след приемането си в общността, България ще замести Латвия като най-бедна страна в общността. Берлинер Цайтунг помества статия на Норберт Мапес –Нидийк, която се спира на по- генералните аспекти на разширяването и обръща внимание на това, че разширяването на общността не я превръща – само по себе си – в по-недееспособна. Авторът припомня факта, че не са били новите страни-членки, които са гласували против европейската конституция, а страни-основателки на общността като Франция и Холандия. “Новите – България и Румъния – няма да могат да надигат глас в нито един европейски съвет на министрите в обозримо бъдеще” – се казва още там. Няколко издания обръщат внимание също на икономическите аспекти на присъединяването на България и Румъния към ЕС . Австрийският “Ди Пресе” помества статия за проблемите по изграждането на магистрала Тракия, както и за закъсняването на някои големи транспортни инфраструктурни проекти като Втория мост на Дунава, електрификацията на жепе-линията от Пловдив до Свиленград и др. За транспортни проекти става дума и в австрийския “Залцбургер Нахрихтен”, който отбелязва модернизацията на софийското летище, а Оберьостерайхише Нахрихтен помества репортаж от Видин, посветна на строежа на втория мост на Дунава.