1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България в медиите

Изборите в България-отзиви в чуждите медии

“България е пред правителствена смяна.Намиращите се досега в опозиция социалисти са победителите в парламентарните избори.Те обаче постигнах по-слаб резултат отколкото се очакваше и са зависими от коалиционни партньори.Така стремящата се към членство в Европейския съюз от 2007 година страна е изправена пред може би седмици на коалиционни преговори тъй като българските партии са безнадеждно изпокарани .Това обобщение на агенция Ройтерс е едно от най-често цитираните днес в чуждата преса. В уводна статия с статия с лаконичния надслов “България”германският вестник “ Ди Велт” отбелязва че фактът че българите отрязоха квитанцията на правителстветната коалиция на бившия цар и министър –председател Симеон Сакскобурготски е вече почти една лоша традиция.На никое правителство през последните 15 години българите не дадоха втори мандат.След загубата на 68-годишният бивш цар сега се извършва смяна на поколенията.В лицето на Сергей Станишев , пише ди Велт, един 39 годишен иска да направлява съдбините на почти осеммилионното население. Вярно че Станишев произлиза от комунистическата номенклатура .Въпреки това неговата кариера обещава освен подмладяване също и очакваното приобщаване към Запада.Явно това е било за българския избирател решаващият критерий особено на фона на новата криза в Европейския съюз , която дава на българите повод за опасения относно приемането им през 2007 година. Но изборната програма на партията на Станишев е огледало на чист популизъм който не дава основание да се очакват убедителни дела в навечерието на приемането. Сега обаче първото голямо препятствие е търсенето на коалиционен партньор. 18-те месеца до заплануваното влизане в Европейския съюз ще бъдат в София един изключително кратък период.

От три години , пише мюнхенския “ зюддойче Цайтунг” , Сергей Станишев ръководи социалистическата партия и заклинателно твърди , че неговата подмладена междувременно партия се отличачавала с прагматизъм и икономическа либералност.Консервативните политици в България пък заявяват , че младоликият партиен ръководител служи само прикритие на стария кадър.Истината е някъде по средата .Още сега обаче едно е ясно .Ако Станишев изведе България в Европейския съюз още през 2007 година той сигурно ще се ползва за известно време с онова народно благоволение , което някогашният цар току що изгуби , отблязва Зюддойче Цайтунг.

Под заглавие” Безпомощност” Франкфуртер Рундшау “посочва че всеки четири години българинът бива обвземан в избирателната кабина от все една и съща безпомощност. Не може да се гласува за правителство , което е виновна за окаяните жизнени условия.Най-късно от 1997 година , когато социалистите тласнаха страната към бунт на гладните , българите знаят че доброто старо време няма да дойде също и ако се гласува за приемниците на комунистическата партия.За все повече българи пък антикомунистическата опозиция е неизбираема тъй като говори че мизерията на пенсионерите и хронично болните била необходимо зло за да научи българите , че социалните придобивки струват пари.Един изход от дилемата изглежда че предлагаше преди четири години бившият цар Симеон. “С неговото идване ща завали злаатен дъжд , бе скритата надежда , която естествено също бе разочарована.

Сега отново са те- отново наред са реформиралите се социалисти. Никой не бива да се надява че с тяхното идване проблемите на България ще се разрешат.Еднственото което още крепи българите е перспективата за влизане в Европейския съюз през 2007 година , колкото и нереалистични да са в частност очакванията от това членство.Ако обаче , подчертава в заключение “Франкфуртер Рундшау” и тук настъпи зловещо отрезвяване тогава с демократичната стабилност на България ще бъде свършено.

“Една изборна победа , която не носи щастие” , резюмира аавстриййският Тагблат. “ Ясни губещи и неясни победители , констатира вестник ТАЦ.” Тъга на Балкана” е заглавието на “ Юнге Велт.”” Сигнал от Балкана . Една фрапантна разлика в сравнение с миналото отличава сегашните парламентарни избори в България, пише австрийският “ Дер Стандарт”, където още четем: .Това че бе даден урок на най-силната преди изборите правителствена партия не е за България никаква новост след края на комунизма.Този път обаче има една крещяща разлика.Тази разлика се казва “ Атака.” Със своята атака срещу политическия истеблишмънт излизащото с расистки и националистични лозунги движение успя да постигне отрицателната изненада.С право наказаният сега от избирателите премиер посочва , че расизъм и ксенофобия не са средство за преодоляване на тежките задачи.Но със своите напълно нереални и оптимистични стопански прогнози министър-председателят сам облагоприятства насочването на избиратели към дясноектремистките демагози.Вярно че киономическата реформа напредва.Стопанският прираст е почти шест процента .Безрпаботицата спада.Но голямата маса от населението не усеща почти нищо от това . На много хора полошението се влошава все повече.Бъдещият реформаторски курс трябва да се съобразява в по-голяма степен с губещите от модернизацията , препоръчва вестник Стандарт.

Още сега пише швйцарският “Отнер Тагблат” демагозите започват да се възбуждат .България е пред последната отбивка за Европа.Не влезе ли страната в Европейския съюз следващият път демагозите ще триумфират

.

“ Влизането на България в Европейския съюз е в опасност” смята в заглавие берлинския “Тагесцайтунг” като допълва че още по-лоша от българското екстремистко движение е разцеплението сред избирателите. Който досега смяташе че екстремистки партии от какъвто и да било десен нямат в България никакъв шанс се убеди в противното след изборите в събота .Фактът , посочва “Тагесцайтунг”,че групировка като Атака от раз успя да постигне около девет процента показва две неща.Първо че в българското общество междувременно се е натрупал значителен протестен потенциал , който в никакъв случай не се чувства представян от утвърдените партии .И тъкмо тези разочаровани и затормозени хора смятат че не могат по никакъв друг начин да се сдобият с малко внимание освен чрез вот за една трудносмилаема смесица от фашистоиден , човеконенавистен мисловен багаж и ляворадикални идеи. Но развитието най-късно слеед 1997 година дава основание за надеждата че все още младата българска демокрация ще се справи също и с това предизвикателство.