1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

България върви напред

Анализ на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Българският министър-председател Симеон Сакскобургготски

Българският министър-председател Симеон Сакскобургготски

Необходимо бе дълго време, докато след падането на Берлинската стена България отново влезе в ритъм – политически и икономически. Като недоброто име в чужбина – независимо дали заслужено или не – съвсем не облекчи трансформационния процес. Сега като че ли България е поела в най-добрата възможна посока – оставяйки най-накрая след себе си тежкото наследство на социалистическото минало, и превръщайки се – както политически, така и икономически - в атрактивно място за инвестиции.

Правителството на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, което в началото управляваше несръчно и дилетантски, успя да се окопити и междувременно провежда сериозна и много солидна икономическа политика, което се потвърждава от постигнатите успехи. От четири години насам икономическият растеж се увеличава и през тази година може да надмине петте процента. Увеличава се и заетостта, безработицата намалява, валутата е стабилна, притокът на чуждестранни капитали расте. Загриженост предизвиква дефицитът в платежния баланс, който няма да може да продължи да се финансира, ако се държи на над 8 процента от размера на брутния вътрешен продукт. Все пак перспективата за членство в Европейския съюз през 2007-ма година и доброто сътрудничество с международните финансови институции представляват силна опора на страната и увеличават доверието на местните и на чуждите инвеститори.

България успя да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз по-рано от далеч по-голямата си съседка и вечна конкурентка Румъния. Освен това Европейският съюз отдавна призна, че България е страна с функционираща пазарна икономика, докато Румъния продължава да чака получаването на подобна оценка. А и приватизацията в България се провежда много по-последователно, отколкото в северната й съседка – като успех може да се определи преди всичко банковата приватизация, а след раздържавяването на телекома и на електроразпределителните дружества през тази година предстои да бъде продаден и държавният тютюнев монопол, както и да се подхване приватизацията на производствените мощности за електроенергия.

В резултат на тези постижения – към които трябва да се добави и приемането в НАТО – българите би трябвало да изпитват задоволство и с гласовете си да осигурят бляскава победа на правителството при следващите парламентарни избори през лятото на следващата година. Случаят, обаче, е точно обратният – хората се оплакват от ниските си заплати и все така ниския жизнен стандарт. Разочаровани и изпълнени с нетърпение българите не казват и една добра дума за правителството – което дойде на власт с големи обещания, но по преценката на избирателите така и не е изпълнило по-важната част от тях. И от днешна гледна точка като подигравка звучи някогашното широко тиражирано обещание на премиера да удвои жизнения стандарт само за 800 дни. Действително – експертите подчертават, че България днес е далеч в по-добро състояние, отколкото преди четири години – само през тази година, например, броят на новорегистрираните лични автомобили е нараснал с 40 процента. Но средната работна заплата продължава да е 140 евро. Като това, че и в България, както и навсякъде другаде в трансформиращите се източноевропейски държави има хора, натрупали състоянието си по не съвсем легален път, допълнително потиска обикновените хора.

За неблагоприятната атмосфера допринасят и многобройните слухове за корупция на най-високо политическо ниво – те засягат не само съмнителното участие на финансовия министър и неговото семейство в строителния бизнес, но и самия бивш цар и настоящ премиер. ”Ние сме малък народ, в България всеки познава всекиго и всеки знае за другия достатъчно много, включително и за премиера” – казва един местен предприемач. Решението на Сакскобургготски да се възстанови собствеността върху всички имоти, принадлежали някога на неговото семейство, отнеха на царя голяма част от първоначално споделяните симпатии.

Подобни истории намират особено благодатна почва в провинцията, където доходите са доста по-ниски, отколкото в столицата, и мнозина се чувстват потърпевши от политическия и икономическия обрат – хората са изпълнени със социалистическа носталгия и им се иска да се върне ”доброто старо време”. В този смисъл няма нищо чудно, че досегашните социологически проучват показват сериозен спад в доверието към министър-председателя и неговата партия. От друга страна гражданската опозиция е разцепена и както сочат днеишните прогнози – при изборите през следващата година на власт ще се върнат социалистите.

Ако предприемачите отидат да гласуват, правителството не би трябвало да се безпокои за нищо – оценката на икономическите среди е почти единодушна – България положи големи усилия, за да се превърне в привлекателно място за инвестиции. Бариерите стават все по-малко, правителството се вслушва в проблемите и нуждите на икономиката и предприема съответните действия. Германските инвеститори също са пълни с похвали за постигнатото опростяване на условията за инвестиции. Един от тях дори казва, че що се отнася до съотношението между квалификацията и заплащането, България надминава Китай.

Разбира се – не всичко е перфектно. Предимно все така непроходимата бюрократична джунгла, прекалено бавното съдопроизводство или все още съществуващата корупция позволяват да се желае още много – казва Вичо Вичев, ръководител на българската дъщерна фирма на германското предприятие за пневматична техника и автомеханика Фесто. Бизнесът на Фесто, обаче, като цяло върви добре и в най-скоро време в София ще бъдат пуснати в експлоатации нови производствени линии. И други германски предприятия виждат голямо бъдеще в България – Кауфланд, Хит, Практикер.