1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България все още не използва парите от Брюксел пълноценно

Въпреки нарастването на процента на усвояване на средствата от предприсъединителните европрограми, България все още не използва пълноценно парите от европейските фондове. Икономическото развитие на България зависи главно от вътрешната икономическа политика, а не толкова от еврофондовете.

default

По данни на българското финансово министерство до май 2005 са усвоени 41.12% от парите по програма ИСПА, 40.95% са усвоените средства по САПАРД и 62.58% са използваните средства по Фар 2003.

Забавяне на проекти и изпускане на срокове лиши България от 8 млн. евро за три проекта по европейската програма ФАР в края на 2005г.Точно по тази причина един от червените картони в последния доклад на ЕК гласи,че страната не е способна да усвоява ефективно европейските пари.

Очакваните средства за България след присъединяването й към ЕС са: 804.8 млн. евро за 2007, 1 132 млн. евро за 2008 , 1 436млн. евро за 2009. Ръководителят на Делегацията на Еврокомисията в България Димитрис Куркулас предупреди в края на миналата година, че ако България не подобри административния си капацитет, в бъдеще ще губи стотици от тези милиони. Иначе казано, българската администрация не бива да се съмнява, че докато има възможност ЕС ще използва, както “моркова”, така и “тоягата” в отношенията си с България, за да стимулира страната в извършването на реформи.

Всъщност неефективното усвояване на европарите ,според трима от експертите на българския ИПИ : Георги Ангелов, Светла Костадинова и Димитър Чобанов е само един от недостатъците на финансово изпълнение на предприсъединителните програми в България.

Предимството от предприсъединителните програми и еврофондовете наистина е, че евентуалното въвеждане и прилагане на нови технологии води до нарастване на производителността на труда, която в България е ниска в сравнение със средната за Европа, особено в селското стопанство.Но използването на еврофондовете има и своите недостатъци,според икономистите от ИПИ.

Заради липса на опит и подготовка за използване на фондовете, най-вероятно,според икономистите Георги Ангелов, Светла Костадинова и Димитър Чобанов, в първите години парите ,дадени на България, за земеделие например, ще бъдат по-скоро неефективно изхарчени ./Това сочи и опитът на 10-те нови членки на ЕС/ . Вероятно и в България парите ще отидат за създаване на административни структури за управление и контрол на средствата, а не толкова за подпомагане на земеделските производители.

Използването на еврофондовете увеличава и възможностите за корупция, смятат от ИПИ, тъй като нараства държавната администрация, която ще управлява евросредствата.

Нарасналите чиновници съответно увеличават разходите за поддържането на структури, които фактически не произвеждат добавена стойност, а само преразпределят средства.

Досега повечето икономически реформи в България, са извършвани поради външен натиск,припомнят икономистите от ИПИ.Постепенно част от реформите започват да се извършват под натиск от Европейския съюз, който постепенно поема ролята на МВФ и Световната банка по отношение насърчаването на реформите. Средството, чрез което ЕС може да стимулира промени, е желанието на българските граждани и политици за пълноправно членство в съюза. И за да затворим кръга, нека уточним, че в момента, в който една страна стане член на ЕС, вътрешният консенсус за извършване на необходимите промени изчезва, защото я няма и главната причина за тези промени - изчезва “морковът”, както и “тоягата” в отношенията между ЕС и България. Проблемът е точно в това, че колкото по-сигурно става членството на една страна-кандидатка, толкова по-трудно е на ЕС да влияе върху реформите в ния.Затова и чрез предпазната клауза в договора за присъединяване на България и Румъния към еврообщността Европейският съюз се опитва да компенсира този недостатък и да стимулира България и Румъния да завършат реформите, а не да се успокояват, че вече са де факто в ЕС и по тази причина да се смята, че вече няма нужда от реформи.

Икономическите резултати, постигнати от българската икономика са главна отговорност и резултат от действията на българското правителство. Икономическото развитие на България зависи главно от вътрешната икономическа политика, а не толкова от еврофондовете , обобщават икономистите от ИПИ. Ако настоящото българско правителство е достатъчно реформаторско, вероятно няма да има отлагане на членството на България в ЕС, а дори и да има, то няма да е причина за икономически проблеми в страната. Ако правителството няма воля за реформи, може да се очакват значителни икономически проблеми, независимо от годината, в която България ще се присъедини към ЕС, прогнозират експертите.

Кореспонденция от Антоанета Ненкова