1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България без спасител

Преди четири години завърналият се “цар” беше надеждата и вдъхновението на много българи.

default

Той идваше отдалече, от една далечна страна и едно минало време и обещаваше какво ли не; в действителност той нямаше нито програма, нито опора в страната. А и как би могъл, след 50 години изгнание в Испания! Затова пък той пробуди надежди за по-добро бъдеще и по-добър живот. “Вервайте ми!”, гласеше посланието му към неговия народ. И така Симеон Сакскобургготски бе избран като спасител.

Четири години по-късно вярата в спасителя се изпари. Правителството на Сакскобургготски предизвика твърде малко раздвижване и твърде много застой – стабилност на едно ниско равнище. То поддържаше макроикономическото развитие без стопански срив или свръхинфлация, от каквито съществуваше реална заплаха преди осем години, след края на социалистическото управление. Но и без осезаемо повишение на жизнения стандарт. Твърде много хора живеят в жестока мизерия, като най-тежко е положението на пенсионерите. Но и средната класа не е имунизирана срещу страха от утрешния ден. Обществените услуги, специално здравеопазването и образованието, са в окаяно положение.

Недоволството е голямо. Част от населението явно продължава да храни носталгични спомени по едно уж по-добро минало при комунистическия режим. Само така може да се обясни, че почти една трета от избирателите дадоха гласа си на социалистите. Като нов, обезпокоителен фактор сега на сцената излизат подстрекателите от “Атака”, които подклаждат настроения срещу циганите и мечтаят за Велика България.

Българите ще получат коалиционно правителство със засега незнаен състав. Силни отклонения наляво или надясно не би трябвало да се очакват. Въпреки взаимните козни на политиците, сред населението и повечето партии съществува единомислие относно продължаването на досегашния курс по принципните направления: демокрация и пазарно стопанство, интегриране в Запада – такава е общата програма. България е вече член на НАТО, сега е на ред приемът в ЕС.

Влизането в общността е запланувано за 2007, но не е изключено то да се отложи с една година или дори с повече. България изпълнява наистина по принцип всички политически и икономически условия, но Брюксел обръща внимание и на сериозни недостатъци и настоява те да бъдат отстранени още преди приема. Специално държавната администрация и правосъдието – проядени от корупция и зле функциониращи – не отговарят явно на изискванията за една модерна правова държава.

Защо й е така трудно на България да се пребори с реформите? Защо не напредва така, както другите страни от някогашния източен блок? Обяснението е в закъснялата модернизация на страната, започнала едва след края на турското господство преди около 100 години. Индустриализацията пък започна едва с идването на власт на комунистите преди 50 години. Това са като цяло доста неблагоприятни предпоставки за създаването на модерно гражданско общество. У голяма част от населението личната инициатива и личната отговорност нямат дълбоки корени.

Манталитети и традиции не могат да се променят като с магическа пръчица. Но бъдещото българско правителство може да постигне много, ако се заеме сериозно с реформите на държавните учреждения и правосъдието. За това не е необходим спасител, а решителност.