1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българите и Европа: стратегии на мислене и поведение

Възможно ли е европейският проект на България да стане личен проект за повечето български граждани в идните 12 месеца преди очакваната от всички дата 1 януари 2007-ма?

default

Завърши годината на голямото наваксване. Започна годината с още по-напрегнат график за изпълнение на забавени, забравени и отлагани решения.

Календарът през 2006-та ще бъде съставен отчасти под диктовката на Брюксел, отчасти под диктовката на несвършената досега работа.

В пътния лист на България подробно са описани областите, които ще бъдат внимателно анализирани от инспектиращите екипи преди да бъде съставен мониторинговия доклад за членство на страната в ЕС. Тези области са правосъдие и вътрешен ред, екология, земеделие, дружествено право и свободно предоставяне на услуги. Мониторинговият доклад се чака на 17 май и – според министъра по европейските въпроси Меглена Кунева – това ще е един от най-важните моменти през настоящата година.

Макар да не е посочена като отделна област, една от трудностите, която се обсъжда на различни равнища вън и вътре в страната, е свързана с кадровия потенциал и с изграждането на административните структури за управление на еврофондовете. Както бе подчертано, страната ще усвоява еврофондовете в условията на най-строг мониторинг от Брюксел.

Няколко са причините за това. На първо място – неудовлетвореността от борбата с корупцията и опасенията, че еврофондовете могат да не попаднат на правилното място и при правилните хора. Как обаче ще бъдат употребявани те и колко от предвидените за България суми ще пропаднат зависи до голяма степен от хората, натоварени да създадат организация и да управляват този процес.

Къде са тези хора? Имат ли нужната подготовка? Имат ли опит? Имат ли условия и свобода да работят?

Такива хора, разбира се, има. Само че тяхната критична маса е толкова недостатъчна, че намесата им в управлението на обществените дела остава практически незабележима. И ако има риск свързан с последната година преди очакваното пълноправно членство на страната в Евросъюза, той е именно в този дефицит. България продължава да има световно добри специалисти в отделни области – отличници и първенци в олимпиади, откриватели и рационализатори, прочути хакери и прочее хай-тек специалисти, но не и пирамидата, която да позволи на тези индивиди да се издигнат над останалите и да изпъкнат. Казано с други думи не умеем да отглеждаме, не ни харесва да се сравняваме,нито да се подчиняваме на авторитети, на хората, които са по-подготвени, умеят да рискуват и да ръководят други хора. Антропологът Харалан Александров обяснява по следния начин тази диагноза на българския национален характер

Мнозинството от българите ...не са готови да се конфронтират с драмата на избора и да поемат отговорвността от провал. Ангажирането с авторски проект ти дава шанс да сполучиш, но не ти гарантира, че няма да се провалиш. И при това да няма кого да обвиниш за провала си, освен себе си. Патриархатът отменя правото на избор и почти сигурно ти гарантира провал, но за сметка на това винаги ти поднася готово обяснение за провала, което е извън теб. В това е неговото очарование.

На практика не се налага да живееш, можеш да си вегитираш в полусънно състояние. Оставаш цял живот в пашкула, нещо като зародиш, като груба заготовка на човек. В традиционното общество това е възможно, в тоталитарното е дори препоръчително, но в конкурентния глобален свят подобна нагласа те обрича да си губещ.

Ние се стремим към един свят, в който, за да успееш, се иска постоянно усилие, учене и развитие. В който групата, екипът, общността успяват само ако акумулират енергиите в обща посока.

Вероятно най-смисленото нещо, което можем да направим през годината, която започна, е да сведем европейския проект до лична стратегия за живота, да не се заслушваме като зомбирани в предприсъединителната политическа реч , да не сумираме завистливо по два пъти месечно дневните, които получават българските евронаблюдатели, а да полагаме всекидневно постоянни усилия в собствения си всекидневен живот, да се научим да взимаме сами решения и да поемаме риска от личните си грешки. Да се опитаме да бъдем свободни.

Ако разлистим календара на предстоящите събития, ще видим, че на 9 януари предстои първата проверка по регионалната политика на България. Е, какво пък – това ще е първата от поредицата проверки през последната година преди пълноправното членство на страната в Евросъюза. И е добре да си повярваме, за да ни повярва и Европа.

коментар от Еми Барух