1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещият статут на Косово

Сръбските политици от всички партии отхвърлят плана на емисаря на ООН Ахтисаари за уреждането на косовския проблем. За тях това е стъпка към държавната независимост на сръбската област. Какво да се прави? Коментар на Фабиан Шмидт:

Марти Ахтисаари

Марти Ахтисаари

Действително с представянето на плана Ахтисаари независимостта на Косово става съвсем осезаема. Само че сърбите не трябва да се страхуват от това. Гражданите на Косово се нуждаят от ясна перспектива, за да могат да започнат да градят своето бъдеще. А инвеститорите се нуждаят от законова яснота, което е възможно само като се тегли чертата под продължителния процес на разпада на някогашната Югославия.

Занапред косовските албанци няма да могат да прехвърлят своите проблеми върху неопределения статут на областта. Те ще трябва да докажат, че се отнасят сериозно към многоетническата проблематика и защитата на правата на малцинствата. Те няма да могат да винят и международната общност за забавянето на реформите.

Откъсването от Сърбия е изгодно и за косовските сърби. Само ако осъзнаят факта,че живеят в държавата Косово, те ще могат да се включат активно в усилията за нейното преобразяване и в ефективната защита на своите интереси. Затова защитата на малцинствата трябва да заема централно място в бъдещото конституционно устройство на Косово, и тъкмо това предвижда планът на ООН.

За да се гарантира това, в Косово ще бъде необходимо още известно време присъствието на ЕС, с правомощия ограничаващи суверенитета на косовските институции. Бъдещите представители на ЕС ще могат да уволняват избрани служители, които сеят омраза. Те ще могат да блокират закони, които противоречат на духа на многоетническото добросъседство. Освен това в Косово и занапред ще има чуждестранно военно присъствие.

Белград обаче ще трябва да се примири с окончателната загуба на Косово. Едва когато сърбите проумеят, че Косово не е повече част от тяхната държава, те ще могат да се насочат и да заработят активно за своето европейско бъдеще. Можем само да се надяваме, че на започващите от 13 февруари във Виена заключителни преговори сърбите и албанците ще проявят повече готовност за разбирателство, отколкото беше налице в досегашните ялови преговори. Те знаят много добре, че това е последната възвожност за уреждането на проблема със статута на Косово, за да може той да бъде поставен след това за гласуване от Съвета за сигурност на ООН.

В това отношение изобщо не е важно дали в текста се споменава изрично понятието независимост или суверенитет. Защото нито Ахтисаари, нито Съветът за сигурност може да забрани или позволи на отделните държави да признаят независимостта на Косово. Това е въпрос, който влиза в суверенните права на всяко отделно правителство.

Косовското правителство обаче ще може да сключва международни споразумения и да кандидатства за прием в международни организации. Това е важно за инвеститорите и за цялостното стопанско развитие на една държава, която няма да е първата без място в ООН.