1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещият коалиционен кабинет на Германия

Политическата криза, довела в Германия до провеждането на предсрочни парламентарни избори, не затихна и след оповестяването на изборните резултати. Нито една от водещите германски партии не съумя да си подсигури необходимото й за сформиране на правителство мнозинство. Споразумението за съставяне на коалиционен кабинет сложи край на продължилата седмици наред игра на нерви.

default

След близо един месец политически покер в Берлин в началото на тази седмица бе уточнен окончателния състав на новото федерално правителство. Ангела Меркел, която преди 15 години беше просто “момичето” на покровителя си Хелмут Кол, ще стане първата жена-канцлер в историята на Германия. Тази седмица бе поставено и началото на коалиционните преговори, които се очаква да прикълючат до средата на месец ноември. Ето равносметката на Ангела Меркел след първото заседание от преговорите.

“Като резюме на първия тур от разговори мога да кажа следното: добър беше духът, съпроводил тази първа дискусия. Това естествено не трябва да отвлича вниманието от факта, че сме изправени пред трудни преговори. Началото беше обаче успешно и това е солидна основа за по-нататъшната ни работа.”

Меркел постигна голямата си цел, макар и заплащайки за това висока цена. Минималната преднина в изборния резултат принуди консервативния блок Християндемократически/Християнсоциален Съюз да търси коалиционното партньорство на управлявалите през последните седем години социалдемократи. След продължили три седмици консултации се стигна до решението за сформиране на голяма коалиция начело с Ангела Меркел. За да си подсигури канцлерския пост консервативният блок бе принуден да се откаже от ключови министерски кресла в полза на коалиционните си партньори – соцалдемократите. Те успяха да си извоюват осем от общо 14 министерства, консерваторите се задоволиха с останалите шест. Така тактическият ход на канцлера Герхард Шрьодер се оказа успешен – предизвиквайки предсрочни избори той вкара партията си отново в управлението на страната, без обаче да рискува провала й на редовните избори догодина. Успешен се оказа и тактическият ход на бъдещия германски канцлер Ангела Меркел – ход, който всъщност е характерен за нея от самото начало на политическата й кариера. Тя не е жената, която, за да се докопа до висините на властта, унищожава мъжките кариери, препречили пътя й. Тя не устройва засади, не плете интриги, а може да преглътне, когато я подценяват или се съмняват в способностите й, може да изчака търпеливо, дотогава, докато другата страна допусне грешка. Ангела Меркел е с безпощадна логика, желязни нерви, стоически разумна и безкрайно упорита. Това не са нито женски, нито мъжки качества, но безспорно такива, които й проправиха пътя към канцлерския пост. От тази висока позиция Меркел обяви имената на своите министри в бъдещия коалиционен кабинет. Както бе известно отначало, за министър на икономиката и технологиите бе определен баварският министър-председател и лидер на Християнсоциалния Съюяз Едмунд Щойбер. Относно номинираните кандидатури баварския премиер заяви следното:

“Като цяло е ясно, че екипът на г-жа Меркел, бъдещото федерално правителство, ще трябва да работи като един отбор. Защото само когато всички работят в една и съща посока, а именно за просперитета на Германия, само тогава тази голяма коалиция може да се увенчае с успех. Голямата коалиция трябва да се изяви като едно успешно начинание, защото в противен случай това ще се отрази крайно негативно на доверието в германската политика.”

Сред “тежката артилерия” на консерваторите в състава на новото правителство е също бившият председател на Християндемократическия Съюз Волфганг Шойбле, предложен за министър на вътрешните работи. Шойбле изпълняваше тази длъжност и по времето на канцлера Хелмут Кол. Шойбле водеше тогава преговорите за обединението на Германия. По-малко известен е предложеният за министър на отбраната Франц-Йозеф Юнг, млад политик от провинция Хесен. Преди 35 години, по време на задължителната военна служба, е бил последният му допир със структурите на Бундесвера. Ангела Меркел е въпреки това убедена в правилния избор.

“Франц-Йозеф Юнг ще бъде според мен много добър министър на отбраната, министър, който ще проявява разбиране за войските си.”

56-годишният християндемократ проявява до този момент разбиране единствено за местната политика в провинция Хесен, както и за лозята в Райнгау, където е израснал.

“До ден днешен си спомням как се реже лоза, как въобще се гледа грозде”, казва бъдещият министър на отбраната на Федерална Република Германия. Юнг се счита за почтен, уравновесен и надежден политик – безспорно отлични предпоставки за заемането на предложения му пост.

Социалдемократите обявиха своите министри дни преди коалиционния си партньор. За вицеканцлер и министър на труда и социалните грижи е номиниран лидерът на Социалдемократическата партия Франц Мюнтеферинг. Относно бъдещето на новото коалицианно правителство той заяви следното:

“В случай че новото калиционно правителство бъде одобрено, знам, че няма да решим всички проблеми от раз. Но ние ще сме в състояние да покажем на общественоста, че подборът в новия кабинет е удачен, че сме направили добър избор.”

Трима от досегашните министри на социалдемократите запазват постовете си. И при тримата става въпрос за жени – министърката на правосъдието Бригите Цюприс, на здравеопазването Ула Шмид и на развитието Хайдемари Вичорек-Цойл. Популярният кмет на Лайпциг Волфганг Тифензее е номиниран за министър на транспорта. Министър на финансите ще бъде бившият министър-председател на провинция Северен-Рейн Вестфалия Пеер Щайнбрюк. За ресора околна среда ще отговаря Зигмар Габриел, бивш министър-председател на провинция Долна Саксония и възпитаник на канцлера Герхард Шрьодер. Един от най-важните бъдещи членове на коалционния кабинет е несъмнено личноста, която ще отмени Йошка Фишер на поста външен министър на Германия. През последните седем години Франк-Валтер Щайнмайер присъства неизменно в германската политика, макар и винаги само зад кулисите и зад камерите. 49-годишният Щайнмайер е все още шеф на администрацията в канцлерството с ранг на министър. Администратор, но не и политик, казват прибързано тези, които реагираха с нескрито учудване на избора на социалдемократите. Щайнмайер може всичко, знае всичко и е в състояние да разреши всеки проблем – е пък реномето му сред колегите. Той е известен с особения си интерес към Близкия Изток и към международната борба срещу тероризма. Ориентира се изключително добре в тайните коридори на властта, лоялен е, дискретен, последователен, познава лично големите на световната политическа сцена, не на последно място заради неотлъчното си присъствие на страната на канцлера Герхард Шрьодер. Също лидерът на социалдемократите и бъдещ вицеканцлер Франц Мюнтеферинг е убеден в способностите му.

“Вярвам, че Щайнмайер изпълнява всички условия, които се изискват от личност, заемаща поста на външен министър на Германия. Знам много добре, колко тясна и интензивна беше работата му на страната на Герхард Шрьодер и Йошка Фишер и колко добре познати са му всички факти и становища, определящи германската външна политика. Той е добре подготвен и познава отлично Европа.”

С обявяването на министрите в новия коалиционен кабинет приключи първия тур от продължилата четири седмици игра на нерви в политически Берлин. Същевременно бе поставено началото на нейния втори тур – коалиционните преговори. През втората половина на месец ноември Германия би трябвало да има ново функциониращо правителство. Пътят, отвеждащ до там, ще е при всички положения каменист. И чак на финала му Ангела Меркел ще може да бъде сигурна, че е постигнала целта си, да бъде първата жена-канцлер в историята на Германия.