1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещето на Косово остава неясно

Докато във Виена се преговаря за бъдещето на Косово, в провинцията отново се засилват етническите напрежения и конфликти. Това може допълнително да забави намирането на скорошно решение в спора около бъдещия статут на южносръбската провинция.

default

Не остава и много време. До края на тази година специалният пълномощник на ООН Марти Ахтисаари трябва да направи възможно споразумението между сърбите и косовските албанци. В началото на седмицата обаче финландския дипломат беше принуден да признае безпомощност, като заяви , че все още поведението на косовските албанци и на сърбите сочи в две диаметрално противоположни посоки. Според Ахтисаари няма и белези, че двете страни са склонни на някакви отстъпки по въпроса за статута на провинцията.

В траурен символ за положението в Косово се превърна град Косовска Митровица, в който кварталите на сърбите и на албанците се делят от река Ибър. Ожесточените вражди между сърбите в северната част на града и косовските албанци в южната - в последно време отново се разпалиха. При атентат над едно посещавано от сърбите кафене в средата на август бяха ранени девет души. Мисията на ООН в Косово на няколко пъти беше принудена да блокира моста на река Ибър, за да предотврати сблъсъци между враждуващите етнически общности. Мостът в Косовска Митровица – междувременно е всичко друго, но не и символ на обединяващото и свързващото.

Международната общност, която от 1999 година насам управлява принадлежащата към Сърбия провинция Косово, засега явно няма отговор, как да реши конфликта. Целта - според Алекс Андерсън - Шефът на Международната кризисна група за Косово е – провинцията в бъдеще да е в състояние да се развива самостоятелно и политическите водачи и гражданите на двете етнически общности да носят обща отговорност за това бъдеще. Само че, щом този път води до хаос и насилие, едва ли е възможно той да се превърне в солидна основа за бъдещия статут на Косово.

Общо около 90% от населението на Косово е от албански произход. Това мнозинство настоява за скъсване на отношенията със Сърбия, която в продължение на столетия потъпквала албанските права и култура. Правителството в Сърбия обаче няма намерение да отпусне на Косово нещо повече от разширена автономия, защото сърбите гледат на провинцията като на люлка на своята вяра и история. В изработената в края на септември проектоконституция, която предстои да бъде гласувана в края на октомври, южносръбската провинция продължава да се разглежда като част от република Сърбия.

Като възможност за изход от буксуващите преговори по статута на Косово се споменава така наречената “условна независимост” на провинцията. Това означава, че тя би получила независимост от Сърбия, но в същото време ще бъде поставена под строг международен контрол. Представители на косовските албанци на Виенските преговори заявиха обаче, че всеки друг резултат, който не означава пълната независимост от Сърбия е неприемлив и би довел до нови насилия. Косоварският парламентарен президент Коле Бериша даже заяви, че ако целта за независимост не бъде изпълнена, имало опасност от бунтове на гражданите. Белград пък осъжда подобни изявления като “призиви към насилие”.