1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещето на Косово и трансатлантическата политика спрямо Балканите

След решението на Съвета за сигурност на ООН да се започнат преговори за окончателния статус на Косово, името на провинцията отново е сред главните новини. Въпросът за Косово не е слизал от политическата сцена във Вашингтон от началото на лятото, а през последния месец свързаните с външно-политическите кръгове експертни политически институти обсъждаха бъдещето на сегашния международен протекторат почт

Косово

Косово

� ежедневно. Техните дискусии подсказват, че може би пак ще станем свидетели на налагането на предрешено и временно решение. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

След шест години международно управление, Косово не постигна нито един от зададените от ООН стандарти, било за човешките права, мултиетническото общество или демократизацията. Постигането на тези стандарти беше поставено като предварително условие за разговори за окончателния статус. Разговори обаче започват, и то още в края на ноември. По-скоро започва щурм на неприятния и изтощителен за т. нар. международна общност проблем с цел тя да се отърве от него. Този щурм се ръководи от Вашингтон. Желанието на тукашната държавна администрация да реши някак си проклетия върпос е толкова силно, че цялата работа с изискванията за стандартите някак си се позамаза. Стана ясно, че косовските албанци не щат да се демократизират и няма да постигнат никакви стандарти още много години. Америка обаче няма много години да държи войски в Косово и да чака етносите в провинцията да се прегърнат. Това не е някаква тайна. Шестгодишната реторика за “стандарти преди статуса” наскоро беше преобърната наопаки публично, по време на една от най-големите експертни дискусии за Косово в американската столица. Експертът Януш Бугайски, един от адвокатите на независимо Косово, приветствува плановете за бързо решаване на окончателния статус и обяви, че разбира се не може да има стандарти без статус!

Едва ли някой може да има нещо против един по-прагматичен подход в Косово, който не фантазира за демократизация и се ръководи от реалността. Проблемът е че въпреки решеността си да се справи с хаоса в Косово, американската администрация, която на практика ще решава въпроса за статуса, не знае как точно ще стане това, нито какъв точно ще е този окончателен статус. Някои експерти и политици успяват все пак да формулират какво окончателният статус няма да бъде: в дискусия, Джон Норис от Международната кризисна група съобщи например, че статусът “няма да бъде какъвто е бил през 1999, няма да се прави голяма Албания, няма да се разделя Косово, ще има европейско присъствие и интеграция”. Джошуа Блак от Държавния департамент каза направо: “Ние не можем да кажем какъв ще бъде бъдещият статус на Косово, но всички сме съгласни, че крайният резултат трябва да води към пълна евро-атлантическа интеграция”.

Повече от очевидно е, че Косово ще получи някаква формална независимост. Очевидно е обаче, че какъвто и статус да се приеме, той няма да е истински “окончателен”. Един от експертите припомни на косовските албанци да не забравят, че формулировки като “окончателен статус” и “условна независимост” са само начало, а не край. Решението най-вероятно ще реши окончателно само съдбата на косовските сърби: много от експертите призовават косовските сърби да гледат на процеса като един “шанс” да се отърсят от национализма си, т.е. да се откажат от Косово. Някои направо съветват Сърбия да остави Косово, да си гледа занемарените реформи и да мисли как да се натика в Евросъюза, вместо да създава проблеми на всички. В мисленето на експерти и политици в САЩ има ясна тенденция решението за Косово да се отъждествява с решение за статуса на Сърбия и Черна гора. Явно те знаят нещо, което ние не знаем.

В цялата тази забързана процедура се говори много колко важно и полезно за Балканите е да се реши статуса на Косово. Косово, покрай него Сърбия и Черна гора, се сочат с пръст като един регионален блокаж на Балканите, който пречи на развитието. Действително, Вашингтон е прав, че косовските и сръбските проблеми хвърлят сянка върху геополитическото бъдеще на региона, за който казват, че имал само две възможности: “европеизация или маргинализация”. Но липсата на ясни планове за решаване на проблема и потенциалната възможност умората от проблема да доведе до прибързани и наложени отвън решения почти гарантира бъдещи усложнения на Балканите.