1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещето на европейската отбранителна политика

В течение на десетилетия ЕС разчиташе на отбранителните структури на Нато. До 1989 година на държавите от Западна Европа беше ясно, че ако има заплаха тя идва от държавите от източния блок. След Студената война започна дискусия за обща политика за сигурност и отбрана. На тази тема се спира Жанин Албрехт:

Обща армия с общ главнокомандващ – от подобно нещо засега ЕС е твърде далеч. През последните години имаше стъпки към обща политика на отбраната. Поне политическата воля е налице:

”Тази политическа воля съществува едва от 1999 година. Трябва да си спомним, че през 1999 година едва беше отминала войната в Косово и на всички ни стана ясно, че ние европейците отново не сме в състояние да преодолеем със собствени средства една криза на нашия континент.”

Кристоф Хойсген е директор на европейското стратегическо планиране и система за ранно предупреждение. Това е част, която денонощно наблюдава развитието на международните събития и ги анализира. Това е един новосъздаден тогава инструмент за овладяване на кризи.

”Ние създадохме органите, които позволяват ЕС да стане действително активен. Това значи, че ние имаме един военен щаб, имаме военна комисия на ЕС, имаме орган от представители, които тук в Брюксел практически ежедневно могат да разговарят по въпроси на външната политика и сигурността. ”

Това означава, че рамките са създадени. Миналата година ЕС проведе четири собствени операции – полицейски мисии в Босна и Македония, военни операции в Македония и Конго. Операцията в Конго беше първата истинска операция на ЕС, без подкрепата на Нато. Освен това Еврокорпуса току-що пое командването на мироопазващите сили в Афганистан.

”Ние трябва да се погрижим, когато е необходимо да можем да се намесим и военно. Намираме се във фазата на преструктуриране на националните въоръжени сили, също и Бундесверът е преструктуриран във връзка с международни кризи. Ние сме оптимистични, че ние като европейци дори и с ограничени бюджетни средства, ще изпълним задачите, които ни очакват.”

При това обаче е важно да има една личност, която да взема решения в ЕС за да се реагира бързо. С новата европейска конституция трябва да има един европейски външен министър. За единен министър на отбраната обаче не се говори. Въпреки това Кристоф Хойсген казва:

”Външният министър и без това да се споменава изрично в конституцията ще изпълнява едновременно и задачите на министър на отбраната. На него ще е подчинен щаба и именно щабът е този, който подготвя операции като тази на Балканите.”

Това означава, че към мениджмънта за преодоляване на кризи спадат не само военните, но и дипломати и помощ за развитие. Също както и преди обаче министрите на отбраната на държавите от ЕС не искат да отстъпят компетенциите си на Брюксел. А колко различни са гледните точки стана ясно миналата година по време на войната в Ирак.

И така европейската политика в областта на отбраната е в самото начало. От идната година трябва да има поне една европейска част за бърза намеса с численост от 1500 души. Това няма да е единна европейска армия, а една част, която при нужда може бързо да бъде сформирана от националните армии.

Подобно съдържание