1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бъдещето на Грузия е неясно, но по всичко личи, че ерата "Шеварднадзе" е към края си - ...

до този извод стига Миодраг Шорич в коментара се по темата:

Как можа да се стигне дотам? В крайна сметка на грузинския президент не се удаде да разреши проблемите на страната. От една страна той не обезвласти местните феодали и единството на страната продължава да е под угроза. От друга Шеварднадзе не съумя да подобри икономическото положение в Грузия. По времето на СССР Грузия беше една от най-богатите съветски републики. След обявяването на независимост започна икономическото сгромолясване.

Междувременно официалната средна заплата е 50 долара. През ерата на Шеварднадзе един милион грузинци или всеки пети гражданин напуснаха страната. Жилищните сгради в предградията се рушат, безработицата е висока. На практика е въведен режим на тока. Корупцията и шуробаджанащината допринасят за всеобщия упадък. Най-лошото е, че грузинските медии обивняват семейство Шеварднадзе в злоупотреби за милиони. Или накратко казано: доверието на хората в държавната власт е подкопано.

Ето защо грузинците масово участваха на последните парламентарни избори. Често чакаха търпеливо с часове наред на опашки, за да сложат кръстчето си за някоя от опозиционните партии. Хората искат бърза промяна. Разочарованието се разрази, когато десетки хиляди не намериха имената си в избирателните списъци. Още преди края на изборния ден плъзна слухът за подправяне на вота. Яростта се разпространи бързо и тя се насочи предимно към Шеварднадзе, който е отговорен за масивното манипулиране на изборите. Естествено, повечето грузинци се опасяват, че е възможно да пламне отново гражданската война, която в началото на 90-те години хвърли страната в хаос. Гражданите се надяват, че ще се стигне до преговори между опозиционните партии, които смятат, че победата им е отнета и президента. Грузинците се за мирна смяна на властта.

Дали ще има такава, понастоящем все още никой не знае. По-горещите глави сред политиците от опозицията, начело с бившия министър на правосъдието Мехиле Саакашвили, заплашват Шеварднадзе се разстрел и изобщо не искат и да чуят за сериозни преговори, камо ли пък за истински компромис. Умерените опозиционни политици от друга страна пък са обвинявани от мнозина грузинци в твърде голяма отстъпчивост спрямо Шеварднадзе. Накратко казано: опозицията е разделена. Шеварднадзе знае това и се стреми да печели време.

Дори и да подадеше оставка, в момента има твърде малко политици, на които Шеварднадзе би могъл да предаде властта. Някогашният му политически възпитаник Зураб Швания, наричан "Хитрата лисица", овреме се прехвърли към опозицията. За съжалени латентната ксенофобия сред грузинците прави практически невъзможно провъзгласяването на про-западно-ориентирания Швания за държавен глава. Работата е там, ча майката на Швания е от арменски произход. От мнозина в Грузия това се смята за недостатък, което е доказателство за политическата изостаналост на страната.

Като последна надежда за Грузия често се спряга името на Нино Бурджанадзе, навремето си председателка на парламента. Майката на двама сина се числи както и Швания към умерените опозиционери в Грузия. Ала и в нейната биография редица грузинци намират слабо място: бащата на Бурджанадзе в продължение на дълги години е политически съмишленик, съратник и личен приятел на Шеварднадзе. Грузия е страна, в което теориите за най-различни съзаклятия са част от политическото всекидневие. Някогашното приятелство между семействата е достатъчно, за да може да бъде обвинен радикалния опозиционер Бурджанадзе в таен сговор с Шеварднадзе. Нещо, за което всъщност и дума не може да става.

Ако Шеварднадзе сега оповестеше по убедителен начин, че се оттегля от политиката и предприемеше първи стъпки в тази насока, то положението би могло бързо да се успокои. Германия и Западът се заинтересовани от политически стабилни и демократични условия в Грузия. Грузинският президент продължава да се ползва особено в Германия с голям авторитет. Ролята, изиграна от него в началото на 90-те години при обединението на Германия, остава незабравима.

За Грузия обаче е в сила ктезата: както и да приключи борбата за властта в кавказката държава, ерата на Шевардназде бавно, но сигурно отива към своя край.