1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бъдещата дейност на Междуведомствения съвет за участие на България в НАТО

През тази седмица българското правителство и президента Георги Първанов се очаква да се произнесат върху бъдещата дейност на Междуведомствения съвет за интеграция в НАТО, който вече има ново име. Георги Папакочев се спира върху целта и смисъла на предлаганите промени в този важен помощен правителствен орган за взаимодействие с Алианса:

Карта на страните-членки на НАТО

Карта на страните-членки на НАТО

Още на първото си заседание в началото на януари, председателствания от вицепремиера Пламен Панайотов орган промени името си - от Междуведомствен съвет за интеграция в НАТО той вече ще се нарича Междуведомствен съвет за участие на България в Алианса. И докато тази смяна на табелката е логична – все пак страната вече е пълноправна членка на отбранителния съюз – предложенията за промени в неговия състав и функции се нуждаят от по-сериозен анализ.

Според проектопостановлението, което предстои да бъде утвърдено от правителството и президента, във въпросния съвет се формират два състава – основен и разширен. В основния състав ще влизат 11 души - министърът на отбраната, външните и вътрешните работи и техни заместници. От този състав е изключен началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев. Той ще влиза в разширения състав заедно с експерти от други ведомства, шефовете на разузнавателните, контраразузнавателните служби и Гражданска защита, които няма да имат право на глас при вземане на решенията.

Според вцепремиера Панайотов, който председателства въпросния междуведомствен орган, не ставало въпрос за никаква дискриминация на Началника на Генералния щаб или на въоръжените сели въобще, тъй като в НАТО се правело разграничение между политическите и разширените експертни формати. Според българската Конституция отговорност за вземането на решения се носи на политическо ниво, макар че за вземането на целесъобразно политическо решение във военната област неизменно е необходима компетентната експертиза на военните.

Според военни експерти, обаче, изключването на шефа на Генералния щаб от основния състав на съвета е заради неразбирателството му с военния министър. А това , меко казано "неразбирателство”, датира от доста отдавна.

Разправиите започнаха точно преди една година, когато БСП обвини шумно военното ведомство, че е поверило сделката за модернизирането на остарелите съветски бойни хеликоптери ”Ми” на голяма британска оръжейна компания, избрана като ”стратегически партньор” в тази област. Генералният щаб потвърди обвиненията, но после се оказа, че подобна сделка няма и модернизацията на вертолетите ще бъде възложена след търг. В последствие, обаче, Генералният щаб предложи за повишение в генералски чин началникът на управление ”Ресурси” към ВВС, полковник Володя Цветанов и по случай Деня на храбростта и българската армия 6 май, полковникът получи генералски пагони. Още тогава мнозина отбелязаха, че новият генерал е брат на заместник-председателя на БСП Румен Петков.

През април миналата година избухнаха скандали около критичния доклад на Службата по сигурността към НАТО по отношение Държавната комисия по сигурността на информацията, породен от случая с ръководителя на българската мисия към НАТО и извънреден и пълномощен посланик на страната в Белгия и Люксембург Емил Вълев,който се оказа, че е работил към отдела за САЩ във Второ управление на бившата ДС и след това е бил шеф на отдел в МВнР в правителството на Жан Виденов. Държавната комисия по сигурността на информацията впоследствие отказа ”достъп” до тайните на Алианса на военния представител в командването на НАТО за Европа в белгийския град Монс, генерал Павломир Кънчев, който спешно беше върнат в страната, както и на командващият българските ВВС генерал Георгиев, който все още заема тази длъжност.

В кулминацията на кризата с българския батальон в Кербала в средата на април миналата година гръмна и шумната разправия между ГЩ и президента от една страна и военното министерство от друга, по повод числеността на БА, която трябваше да залегне в заключенията на Стратегическия преглед на отбраната. Въпреки опитите за официално помирение и спазване на приличен тон в отношенията между цивилното ръководство на МО и военните от ГЩ вербалните медийни престрелки и конфликтите с променлива интензивност продължават и досега.

Впрочем на заседанието на Междуведомствения съвет в началото на месеца първият заместник-началник на ГШ вицеадмирал Петър Петров и президентският съветник по националната отбрана Петър Станчевски са предложили да не се изключват военните от основния формат на съвета, но тяхното предложение е било отхвърлено. Очакванията на военните са при разглеждане на предлаганите промени правителството да «преосмисли” своята позиция, а след това и президента да се намеси категорично в тяхна полза.

Възниква въпросът – какво стои в дъното на тези ”вемоствени» на пръв поглед страсти?

Отговорът е доста прозаичен.

Междуведомственият съвет за участие на България в НАТО контролира процедурата за участието на български фирми в международните търгове на НАТО и издаването на декларация за отговаряне на необходимите условия. Никак не е маловажно дали условията за тази процедура ще бъдат формулирани в оперативен порядък само от вицепремиера и министрите на отбраната и на външните работи или с участието на висшите военни.

Просто и в този случай става въпрос за икономически интереси и за много пари. Дори за прекалено много пари.