1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Бунт срещу японския премиер Коицуми

Миналия ден противниците на Коицуми в управляващата Либералдемократическа партия (ЛДП) най-сетне не можаха да се сдържат повече и дадоха открит израз на недоволството си от своя премиер и партиен шеф.

default

Казано с други думи, те се разбунтуваха срещу управляващия Япония от април 2001 Коицуми. Той обвърза гласуването на пощенската реформа с вот на доверие, и тъкмо този момент избраха неговите противници, за да се комбинират с опозицията и да гласуват срещу него. Без никакво бавене Коицуми разпусна парламента и назначи нови избори за 11 септември.

Отдавна се знае, че той има колкото приятели, толкова и врагове в управляващата партия. Причината е в това, че още от самото начало той не обръщаше никакво внимание на угодите, в материално и политическо изражение, с които бяха свикнали партийните бонзи. Така че съпротивата против приватизацията на пощите не се дължи само на оспорвания закон. Няма и дума: това че Коицуми иска да измъкне пощите, които разполагат с огромно имущество, от влиянието на политиците, бие пряко по интересите на управляващата партия.

И все пак: причините за отхвърлянето на пощенската реформа трябва да се търсят по-надълбоко. Много политици от ЛДП просто не могат да приемат стила на Коицуми. За пръв път от много време насам начело на правителството и партията стои един политик, който не се смята за длъжен да крои планове и компромиси с партийната гвардия в тъмните задни стаи на властта, а който и сам взима решения, когато е убеден в правотата им.

Това че Коицуми, въпреки пренебрежението към партийните си критици, успя да се задържи като премиер така дълго за японските условия, се дължи преди всичко на популярността му. При всяка проява на вътрешнопартийна опозиция той заплашваше с нови избори – което винаги караше недоволните да затворят уста. Те знаеха, че ЛДП дължи много от мандатите си на популярността на своя лидер и че партията не може да си позволи открита съпротива.

Напоследък обаче огромната популярност на Коицуми се спихна – и критиците му решиха, че е настъпил техният час. Дали сметката им ще излезе е открит въпрос. Опасността, че “бунтарите” режат клона, на който седят, е огромна. Така че Коицуми в никакъв случай не бива да бъде отписван.

При идването си на власт преди четири години той заяви, че склерозиралата управляваща партия е главният проблем на Япония, и се зае с демонтажа й. Сега вътрешнополитическите му противници се опитват да демонтират него. Изходът от дуела не е сигурен. Нищо чудно от саморазкъсването на ЛДП да се възползва опозиционната Демократическа партия. Краят на системата ЛДП, която с изключение на осем месеца управлява Япония от 50 години насам, често е бил пророкуван, но поне досега не е настъпил. Този факт не бива да се забравя и през следващите дни.