1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бундестагът ратифицира присъединяването на България и Румъния към ЕС

Германският Бундестаг ратифицира договора за приема на България и Румъния в ЕС. В навечерието имаше оживени дискусии "за" и "против" незабавното въвеждане на предпазните клаузи, предвидени в договора. Чуйте коментара на Клаус Даман:

default

Германският парламент каза едно тихо "да", следвано от едно доста по-силно "но". Малцина са онези, които днес биха приветствали срещата на високо равнище на ЕС от края на 2002, на която се взе решението за "необратимото" обещание за членство на България и Румъния, като "голям ден за Европа" - както се изрази тогава германското правителство. Впрочем германските консерватори още от самото начало бяха много по-трезви: приемът на двете страни, на който нямало никаква алтернатива, бил само въпрос на време. Междувременно обаче както изглежда някои смятат, че ЕС пое един много труден ангажимент.

Има няколко неща, които не се развиха така, както очакваха държавните и правителствените ръководители на общността: както българите, така и румънците подходиха твърде колебливо към необходимата съдебна реформа; те изостават далеч зад очакванията и по отношение на борбата против корупцията и организираната престъпност. Затова онова предпазливо "но", което ЕС ще впише в присъединителните договори, е съвсем уместно. Напълно неприемливо е обещанието за членство да се възприема като позволение да не се действа енергично в слабите места.

Сега обаче това "но" е надвиснало като дамоклев меч над членството: продължаващото колебание ще бъде санкционирано от Брюксел с въвеждането на предпазни клаузи - което означава например, че българските и румънските съдебни присъди няма да се признават от останалите страни-членки на ЕС; същото се отнася и по въпроса за европейските заповеди за арест.

Но не само България и Румъния не достигнаха поставените цели: сегашните страни-членки все още не могат да се отърват от високата безработица. При тези условия перспективата от 1 януари стотици хиляди румънци и българи да се юрнат в търсенето на добре платени работни места е кошмар за Германия и другите страни-членки. Още при последния разширителен кръг няколко страни наложиха временни ограничения, поставяйки извън сила до 2011 валидното иначе правило, че всеки гражданин на ЕС може да си търси работа във всяка страна от ЕС. Повечето страни-членки държат и сега на подобни ограничения - до 2012.

Още преди две години стана ясно, че членството не означава повече, че новоприетите са на едно равнище със старите страни. По отношение на България и Румъния - заради допълнителните контролни механизми - се отива още една стъпка по-нататък в посока към "еврочленство light". София и Букурещ може да недоволстват, защото двете страни са наистина само отчасти виновни за това, но нищо няма да се промени. Натискът върху управляващите да продължат сериозно с реформите ще продължи. А това - в последна сметка - е в интерес на самите граждани.