1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Будители на патриотизма в България

Нойе Цюрхер Цайтунг за българските националистически движения

“Какво искаше Хитлер” – пита един психотерапевт в миниатюрния си кабинет в София, и дава сам отговора – “Той искаше да прочисти нацията си. Атака иска същото.“ Атака е онова дясноекстремистко обединение на различни български партии, получило изненадващо на последните парламентарни избори 9 процента от гласовете. Със своите 21 депутати Атака е четвъртата по големина политическа сила в Парламента. Лидерът Волен Сидеров – както може да се съди според изказванията му – е открит противник на етническите малцинства в България , а именно – турците и ромите. В други европейски държави срещу него отдавна би било заведено дело срещу расистко подстрекателство, но в България мнозина гледат на него като будител на патриотизма.

“Ако българските цигани отидат във Франция, ще получат там убежище, докато мен ще ме изхвърлят” – предполага софийският психотерапевт. Основен източник на неговото огорчение са политиците в страната. Като убеден антикомунист той отправя най-напред надеждите си към либерала Костов, след което – към завърналия се от изгнание бивш цар Сакскобургготски. По време на управлението и на двамата, обаче, държавата пропада все повече и се оказва обсебена от престъпността. “Че как биха могли полицаите да закарат в затвора собствените си работодатели” – пита лекарят. Нацията трябва да възвърне здравето си, ако е необходимо – и чрез военна диктатура – смята той, който е убеден, че целта на Атака е правилна, и за да бъде постигната, са допустими всички средства.След 500 години турско робство българският дух трябва да бъде събуден отново.

“Върнете България на българите” – призовава лидерът на Атака своите привърженици по време на многолюдните демонстрации. Културната антроположка Антонина Желязкова, шеф на центъра за изследване на проблемите на малцинствата, се опитва да очертае профила на привържениците на Атака. За разлика от избирателите, гласували за Атака на изборите миналото лято – предимно млади и образовани хора, сега в демонстрациите вече все повече се включват по-възрастни хора, някои от които пристигнали от много далеч. Става дума основно за маргинализирани обеднели представители на средната класа, които се възприемат като жертви на икономическия преход. В такъв случай как може да се обясни, че тези хора застават зад човек, подклаждащ омраза срещу етническите малцинства?

Желязкова е на мнението, че междуентическата толерантност, с която България се гордее, се е превърнала в клише. Всъщност спрямо ромите се изпитва широко разпространена омраза. Общуването с около 600-те хиляди роми, точно 8 процента от населението, е най-големият социален проблем на България – казва Желязкова. И ако по време на социалзма те са били по-добре интегрирани в системата, сега това въобще не е така – те живеят в гета, нямат възможност за работа, броят на извършваните от тях леки престъпления постоянно расте. Според депутатката от Атака Стела Банкова вина за проблема носят всички политически сили в страната. Полицията най-накрая трябва да се задейства, необходим е и нов закон за социално подпомагане, тъй като ромите разчитаха изцяло на социални помощи. Същевременно депутатката твърдо се разграничава от антисемитските изявления на лидера Сидеров, точно както и ръководителя на друго патриотично движение – Гвардия – Боян Расате, който по време на изборите оказа значителна подкрепа на Сидеров. Неговата цел е обединението на българските националисти. Поддръжниците му са предимно студенти и хора в трудоспособна възраст, повечето под 35 години. Гвардия вече не иска да има нищо общо с Атака, тъй като в редовете на движението са се настанили елементи, нямащи нищо общо с истинския патриотизъм.

Демоскопът Андрей Райчев открива обяснението за успеха на Атака в това, че Волен Сидеров целенасочено се опитва да разруши четирите принципа на съществуващия обществен консенсус. Той е срещу етническите малцинства, срещу европейското членство, срещу пазарната икономика и – макар и не директно – срещу демокрацията. И точно това нарушението на табутата се възприема като благотворно от широки слоеве на населението. От което пък най-много би могъл да спечели човекът, когото мнозина в България спрягат като бъдещ президент – кметът на София Бойко Борисов, добил известност в цялата страна като безстрашен борец срещу злото. Последните допитвания му дават добри шансове за изместването на сегашния популярен социалистически президент Първанов.