1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Будала ли е спасителят на нацията

Случаят събра миналата седмица символичния стотен ден на правителството с друг повод за равносметка – предстоящата 20-годишнина от началото на промените. Двете дати се преплитат и в анализа на Ясен Бояджиев.

default

Спасител вече има, остава само да дойде и спасението

100-дневния юбилей на своето правителство премиерът отбеляза, като няколко дни не спря да открива, каквото имаше за откриване, и най-вече като не спря да говори. Естествено, най-много думи посвети на безобразията на своите предшественици във властта, за които, действително, каквото и лошо да се каже, все ще е малко. Премиерът обаче не се ограничи с тях. Някои от съжденията му ще се запомнят със своята монументална завършеност и непреходност. Като например: "За всички е ясно, че, когато са похарчени парите, то няма повече".

Hüttendorf im Kelsterbacher Wald

Бойко Борисов понесе самоотвержено кръста

20 години и 100 дни от тях

В други случаи показа способността си да улови и обобщи бурната динамика на сложното време, в което живеем – и 20-те години на промяната, и последните 100 дни от тях. Всъщност, далеч преди стотния ден той бе съобщил, че истинската промяна започва едва с неговото управление, казвайки, че "двадесет години за съжаление са загубени от тази държава и трябва всичко наново да се прави".

Сега, след като се запозна по-добре със състоянието на нещата, премиерът констатира: "По-труден период за държавата през последните 20 години не е имало". Въпрос на късмет и на историческа предопределеност е неговата поява точно в този съдбовен момент.

Саможертвата на спасителя

"Ако баща ми беше жив, щеше да каже – сине, ти си будала, да поемеш отговорността при този пасив в най-тежката икономическа криза", обяснява премиерът. Но знае, че няма кой друг да поеме и понесе кръста: "Като не щете или не ви харесвам – ето ви нови избори. Какво ще правите, като ги гледате другите партии, те листите си не могат да наредят?".

Въпросът му е реторичен – той няма да хвърли кръста, защото добре осъзнава падналата му се мисия – да спаси другите чрез своята саможертва. "Това правителство заслужава уважението, заради това, че се нагърби заради вас. Жертвах партията ГЕРБ да почне да трупа негативи, макар и да не предполагах колко големи ще са те", казва той.

Кои са будалите

Драматичната поза на спасителя е красива, готовността му за саможертва е трогателна. Тя обаче тръгва от донякъде погрешна предпоставка, тъй че премиерът би могъл да не се терзае чак толкова. Защото спрямо обективните данни твърдението, че през последните 20 години не е имало по-труден период, просто не е вярно. Имаше. А спрямо преживяните от хиляди българи страдания и лишения това твърдение е направо цинично.

Wetter: Ein Herz aus Schnee

Ще се стопи ли опиянението?

Лично за него днешният момент може и да е най-тежък, но те имат и други спомени. За това как безуспешно се редяха по цели нощи на опашки, за да намерят мляко за децата си, как брояха стопените си от инфлацията левчета, как дребните им спестявания бяха безнаказано откраднати, как мръзнеха по площадите и барикадите. Въпреки съществуващите полуапокрифни данни, какво е правил той по това време не е съвсем ясно. Както не е ясно и кои са будалите – и тогава, и сега.

Знам, че на някои от тях, отново изпаднали в захлас пред поредния си спасител, съмнението в неговата автентичност хич няма да им хареса. По-лошо е обаче, че няма политик, който да го изрече. Защото захласът все някога ще отмине.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание