1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Брюксел ще наказва Източна Европа, в това число и България?

24 април 2018

Идеята не е нова, но сега придобива реални очертания: страните-членки на ЕС, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на субсидиите. България също може да попадне в списъка на санкционираните страни.

https://p.dw.com/p/2wYEK
Европейският флаг
Снимка: Vladimir Wrangel/Fotolia

Онези държави-членки на ЕС, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на евросубсидиите: тази идея се върти в медиите и в политическите кръгове вече близо две години. Става дума най-вече за държави, които се отклоняват от принципите на правовата държава, ограничават независимостта на съдилищата или посягат на медийната свобода - както се случва в Полша и в Унгария. Със същия финансов инструмент може да се въздейства и върху онези страни, които не полагат достатъчно усилия в борбата срещу корупцията, срещу климатичните промени или срещу младежката безработица. А също и спрямо държавите, които не желаят солидарно да носят бремето на нарасналия миграционен натиск. По някои от гореизброените параметри България също може да попадне в списъка на страните със съкратени субсидии.

Скоро реалност?

Дискусията вече придобива реални очертания. За финансовия период 2021-2027 година Европейската комисия очевидно наистина възнамерява да упражни финансов натиск върху онези държави-членки, които нарушават правилата. Източници от Еврокомисията съобщават, че пари от еврофондовете ще се отпускат единствено, ако съответната държава-членка се придържа към стандартите на правовата държава. Става дума както за независимостта на съдилищата, така и за борбата срещу корупцията. Аргументацията е логична: единствено една добре функционираща правова държава създава подходящи условия за икономическо развитие. Комисията възнамерява да орязва не само структурни помощи, но - когато се налага - и парите по други бюджетни позиции, най-вече селскостопанските помощи. Както е известно, структурните и селскостопанските фондове обхващат цели три четвърти от общия обем на европейския бюджет, който възлиза на 160 милиарда евро годишно. Засега няма да бъдат съкращавани единствено такива позиции като парите за програмата „Еразъм", защото не е редно гражданите да бъдат наказвани заради грешките на правителствата си, поясняват в Брюксел.

Към момента се обсъждат три варианта. В първия решението се взима пряко от Еврокомисията. Във втория Комисията излиза с препоръка, която трябва да бъде одобрена от държавите-членки. А при третия Комисията взима решение, което може да бъде отхвърлено от държавите-членки единствено с голямо мнозинство. Везните сякаш клонят към третия вариант, което означава, че Вишеградските държави Полша, Унгария, Чехия и Словакия няма да бъдат в състояние да блокират решението. Евентуалното съкращаване на фондовете би засегнало най-вече Полша и Унгария, но също така България и Румъния, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" в своя публикация по темата.

Няколко държави от Източна и Средна Европа ще бъдат засегнати и от следващата мярка, която обмисля Еврокомисията. А именно: помощите от структурните фондове да зависят не само от икономическото положение на получаващата държава, но и от фактори като младежката безработица, образованието, опазването на климата, научно-изследователската работа, а и готовността на страната да поеме своя дял от разноските по нарасналата миграция към Европа.

Парите ще бъдат пренасочени към Гърция, Италия и Испания?

Условията за отпускане на пари от структурните фондове са формулирани гъвкаво, така че е напълно възможно за периода 2021-2027 година държави като Полша и Унгария да получават значително по-малко пари, като идеята е средствата да бъдат пренасочени към Южна Европа - Испания, Италия и Гърция. В момента Полша получава най-много пари от структурните фондове - 5,5 милиарда евро годишно. В списъка на най-големите нетни получателки следват Италия, Румъния, Испания, Чехия и Унгария.

Гюнтер Йотингер
Гюнтер ЙотингерСнимка: picture alliance/dpa/epa/J. Warnand

Идната седмица еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще внесе предложенията за бюджетната рамка за периода 2021-2027 година. Дебатите няма да бъдат лесни, включително и поради огромната финансова дупка, която ще се отвори след излизането на Великобритания от ЕС. Ето защо Йотингер очевидно търси и други финансови източници, например т.нар. данък върху пластмасовите опаковки, за който в Брюксел се говори от известно време насам. Досега ЕС се финансира главно от вноските на страните-членки. Собствените приходи, най-вече постъпленията от мита, възлизат на около 20%. Йотингер иска да вдигне собствените приходи до 40 на сто, като за целта обмисля не само „пластмасовия данък", но и други мерки. Например - приходи от търговията с парникови емисии или пък евентуалното изравняване на минималния корпоративен данък в държавите от ЕС.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми