1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Брюксел е съвременният Вавилон

Брюксел – столицата на европейските интитуции – се превръща бавно, но сигурно в съвременния Вавилон. 25 страни членки и почти 20 различни езика се борят за просъществуването си. Едни държат на налагането на културното и езиковото си богатство, други се стремят да предотвратят недоразумения, произлезли в следствие на сложния преводачески процес, трети се борят за националния си престиж. В същото време англи

default

йският тихомълком се налага като универсално средство за разбирателство между европейските народи.

Било един студен февруарски ден, когато Пия Нора Каупи решава да говори в Европарламента единствено и само на английски. Финландската европарламентаристка не иска да преживява втори път това, което й се случило по време на един разгорещен дебат. Тя започнала да се изказва на родния си език, заявявйки между другото следното: Някои вярват, че шефовете на големите национални и международни концерни мислят само за финансовата изгода. Основна тема на Световния икономически форум в Давос бе обаче не печалбата, а бедността по света.” Говорейки, финландката забелязала критичните погледи на колегите си от другите европейски държави. Дори президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо започнал да я гледа доста изненадано. Оказало се, че невладеещите финландски език депутати, чули в слушалките си превод, който не отговарял точно на казаното от Мия Нора Каупи. Преводачът не сметнал за необходимо да превежда и второто изречение от въпросното изказване на финландската европарламентаристка и така слушащите изказването й депутати останали с впечатлението, че тя напада словесно икономическите босове. От този ден нататък Мия Нора Каупи решила да замени веднъж за винаги родния си език с унивелсалния английски – езика, който всички разбират и говорят.

Финландката не е единствената в Брюксел, която предпочита да говори на завален английски отколкото да рискува казаното от нея да преминава през понякога запушения филтър на претоварените преводачи.

Две трети от европейските служители, дошли в Брюксел след миналогодишното източно разширяване, обявиха английския за свой официален език. Над 60 процента от работните документи в различните европейски комисии са на английски. С нарастването на влиянието на английския език в европейските институции нараства обаче също протестът срещу възникването на езикова монокултура в столицата на европейската бюрокрация.

Преди по-малко от година броят на страните членки на ЕС нарастна на 25, с което почти се удвои и броят на официалните езици. Повече от хиляда преводачи работят ежедневно в Брюксел, опитвайки се да спомогнат за по-добрата комуникация в съвременен Вавилон. Всички европейски закони трябва да бъдат преведени на всеки един от говорените в страните членки официални езици. Чрез това голямото европейско семейство иска да даде възможността на гражданите си да имат свободен достъп до текста на важните за всеки европеец документи. Този принцип няма да бъде отменен. За сметка на това все по-разгорещени стават дискусиите, що се отнася до въпроса, кои ще са официалните работни езици в европейските институции. Английският се налага все повече, френският отслабва влиянието си, а немският – езикът на 90 от общо 450 милиона европейски граждани – се намира в състояние на стагнация.

Най-вече френската дипломация се счита за жертва на британската езикова мощ. Десетилетия наред тя определяше тона в европейските институции и укротяваше противниците си ту с елегантност, ту с арогантност. Тези времена обаче отминаха. Французите стигнаха до там, че дори предлагат на европейските служители безплатни курсове по френски език.

Погледи, изпълнени с надежда, са отправени най-вече към европейските комисари от новите страни членки на Евросъюза. Те са родом от Чехия, Латвия и Словакия и се отличават с това, че обичат безумно родния си език. В никакъв случай те не искат да допуснат английският да се превърне в основен език така, както руският в комунистическото минало на родините им. Единият от тях, комисарят от Словакия Ян Фигел, стана комисар по въпросите на културата. Другият – чешкият представител в екипа на комисарите Владимир Шпидла – твърди, че някои мисли могат да бъдат изказани само на определени езици и че Европа в никакъв случай не бива да се отказва от този – както Шпидла го нарича – изобретателски момент в мисловния процес. Тези – да ги наречем – езикови патриоти биха могли да предотвратят установяването на езикова монокултура в съвременен Вавилон.