1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Брежнев е бил против нахлуването на съветските войски в Прага

Както излиза от току-що разпространени секретни документи от съветските архиви - като шеф на Кремъл през 1968-ма година Леонид Брежнев всъщност е бил против нахлуването на войските в Прага през 1968-ма година.

default

Прага през август 1968

В началото на лятото предстои и оповестяването на окончателните резултати от проучванията на документите, извършени от международен изследователски екип.

Пражката пролет и до днес е понятие, удостоверяващо опита за установяването в Чехословакия на "социализъм с човешко лице" - експеримента на комунистите-реформатори начело с Александър Дубчек, на който насилствено е сложен край през август 1968-ма година с навлизането на войските от Варшавския договор. Каква роля обаче са изиграли отделните политици и генерали в Москва, Източен Берлин или Варшава, е неясно и до днес. Именно на внасянето на яснота се разчита на предстоящото публикуване на секретни руски архивни документи.

Под заглавието "Пражката пролет е международната криза от 1968-ма година" проектът хвърля нова светлина върху събитията от преди 40 години и показва какви дискусии са се водили между шефа на Кремъл Леонид Брежнев и неговите съмишленици в управлението.

"Дубчек е бил човекът на Брежнев в Прага

и затова Брежнев до последно е полагал всички усилия да го запази" - казва Щефан Карнер от университета в Грац, координатор на изследователския проект.

Част от екипа е и заместник-началникът на руския държавен архив Михаил Прозуменшчиков. Към осъществяването на проекта е включен и Институтът за обща история, чийто заместник-шеф Виктор Ишченко се радва, че най-накрая ще бъдат разсекретени документи, които да изяснят ролята на Брежнев в конфликта с комунистите-реформатори в Чехословакия. "По-рано съществуваше митът за Брежнев като един вид ястреб-представител на твърдата линия по отношение на Чехословакия." - казва той. "Докато новите документи доказват, че Брежнев е бил привърженик на намирането на политическо решение. Правилата на играта в Политбюро обаче изключват различията в мненията. Затова и Брежнев, който по-скоро е бил с мек характер, в крайна сметка се предава."

Същата позиция спрямо най-важния за онова време московски политик се споделя и от Михаил Прозуменшчиков. Основните опоненти на Брежнев тогава са били министърът на отбраната Андрей Гречко и украинският партиен лидер Пьотр Шелест. Гречко се е стремял

да предотврати евентуалното отслабване на Варшавския договор чрез излизането на Чехословакия.

Kalenderblatt Leonid Iljitsch Breschnew

Леонид Брежнев

А Шелест се е опасявал, че западните райони на Украйна биха могли да се заразят от вируса на реформаторския комунизъм.

Друг резултат от проучванията на изследователите засяга ролята на армията на ГДР. За историците участието на германската народна армия в похода на съюзниците в Чехословакия е предмет на отдавнашни спорове, във връзка с изявлението на Брежнев, гласящо: "Нашите германски другари, най-вече Улбрихт, са засегнати, тъй като не им разрешихме да вземат участие във военните акции." Москва не е искала да буди асоциации с германската окупация на Чехословакия по време на Втората световна война. "Междувременно, обаче, е ясно, че части на германската народна армия са преминали чешките граници заедно със съветските войски. Но германските войници са останали само в пограничните райони и не са стигали до големите градове".

Историята на оповестяването на съветските документални свидетелства за Пражката пролет е сложна. Усилия за разгласяването им се полагат още от 1990-та година и през август 1991-ва тъкмо завесата е на път да се вдигне, когато се извършва

опитът за пуч срещу Горбачов.

Междувременно руските изследователи на архивите Процзуменшчиков и Муратов разкриват, че най-вече партийните лидери на ГДР, Полша и България са били тези, които са настоявали пред Брежнев да бъде сложен край на експеримента в Чехословакия. Това се случва в едно положение, което и без това е сложно за Кремъл във външнополитически план. Конфликтът с Китай се изостря, Румъния съвсем не се държи като верен съюзник. "От март 1968-ма година Валтер Улбрихт, Владислав Гомулка и Тодор Живков настояват пред Брежнев, че той трябва в крайна сметка да вземе решение". Предимно Улбрихт и Гомулка са привърженици на военните действия - казва Прозуменшчиков. "Те са допускали, че в Чехословакия ще се стигне до реставрация на капитализма. А загубата на Чехословакия - което не е изречено гласно, но очевидно се е имало предвид - би представлявало тежък удар върху собствените им страни. Тъй като в такъв случай хората там биха казали: защо чехите да имат правото на това, а ние - не? Затова и държавните лидери оказват натиск върху съветското ръководство."