1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Брежнев бил за политическо разрешение на конфликта около “Пражката пролет”

Генсекът на КПСС се колебаел, дали войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия през 1968 година – пише “Франкфуртер Алгемайне цайтунг” и продължава така:

default

Брежнев 11 години след "Пражката пролет" по време на визита в Унгария 1979 г.

Досега Леонид Брежнев, оглавявал съветската компартия от 1964 до 1982 г., а по този начин и първия човек в СССР, се смяташе за хардлайнер. Сега обаче ще се наложи да се въведат известни корекции в картината на историческия му образ, в това число и на запад, дори особено там. Брежнев е бил човекът, полагал в конфликта за “Пражката пролет 1968” усилия за намирането на “политическо разрешение”. Както изложи наскоро във Виена австрийският историк Щефан Карнер, ръководител на работещия в Грац, Виена и Москва “Институт Лудвиг Болцман за научни изследвания на последствията от войните”, Брежнев се е опитвал до последния момент да предотврати нахлуването на войските на Варшавския договор за потискане на движението за демокрация в тогавашна Чехословакия. Как би могло да изглежда “полотическото разрешение”, фаворизирано от Брежнев, обясни берлинският историк Манфред Вилке: съветският партиен шеф се е стремял към реставрация на властта на партията на чехословашките комунисти под ръководството на Александер Дубчек, което обаче не се удало.

Затова имало присъщи на системата както и вътрешнопактови причини. В Москва най-вече министърът на отбраната и главнокомандващ на въоръжените сили маршал Андрей Гречко пледира за разбиване на “Пражката контрареволюция”. Преди това вече ГЕСП в ГДР е първата партия окачествила събитията в Чехословакия като “контрареволюция”. Валтер Улбрихт се боял, че комунистическата партия на Чехословакия /КПЧ/ може да се промени в посока към социалдемокрацията. Агресивността на ГДР по този въпрос Вилке обясни и с възникналите във връзка с Пражките събития дискусии за престъпленията на сталинизма. Улбрихт искал да попречи подобни гласове да се използват като пропаганда от ФРГ и запада срещу държавите от източния блок.

Освен Улбрихт най-вече полският партиен ръководител Гомулка и българинът Тодор Живков са били застъпници на военните действия. Още през април 1968 и Гречко обсъждал вътрешно планове как армиите на Варшавския договор да “окажат помощ на чехословашкия народ”, обясни Карнер. Министър председателят Алексей Косигин, вторият след Брежнев човек в съветската йерархия, на заседанията на политбюро и на ЦК първоначално се застъпвал за твърдата линия, но се извъртял, когато както вероятно и Брежнев, си създал по-ясна представа за ставащото в Прага. В крайна сметка обаче и той се подчинил на мнозинството в Политбюро и в ръководствата на братските компартии. В Москва освен Гречко движещи сили за военното решение в Прага са главния идеолог Михаил Суслов, шефът на КГБ Юрий Андропов, украинският член Пьотър Шелест и генералния секретар на ЦК Андрей Кириленко.

Учените основават изводите си върху работата на един крупен проект по световна история. Че недостъпни досега решения и доклади за служебно ползване на ЦК на КПСС за Пражката пролет, чиято 40-годишнина предстои, са сега на разположение на историците, се дължи на сътрудничеството с две от най-компетентните в тази насока московски институции: Историческия институт към РАН и Руския държавен архив по съвременна история под ръководството на Михаил Просуменчиков. В проекта участва и Чешкия институт по съвременна история с ръководител Олджих Тума. Резултатите от изследванията и публикациите ще бъдат представени по повод 40-тата годишнина от смазването на Пражката пролет на конференция във Виена.

Подобно съдържание