1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Босна-Херцеговина дванайсет години след Дейтън

Дейтънското мирно споразумение от 1995 сложи край на продължилата повече от три години война в Босна и Херцеговина. Почти дванайсет години по-късно, как изглежда днес обстановката в страната? Репортаж на Юлия Бернсторф и Белма Фазлагич:

default

На много места в Сараево се набива в очи една забранителна табела. Онова, което тя забранява, не е пушенето или кучетата, а носенето на оръжие. Днес, дванайсет години след Дейтън, тази забрана може да изглежда вече неуместна, но така или иначе тя се среща навсякъде из града – включително и в джамията в мюсюлманския стар град. Днес в БиХ цари мир, но всъщност напрежението между етническите групи никога не е било проблем – уверява епископ Перо Судар:

“Тук се водеше война за територия. Само че, за да се прикрие това, започнаха да тръбят, че не сме можели да живеем заедно поради различната ни етническа принадлежност. Освен това се инструментализираха и религиозните чувства.”

Хърватинът Судар е католик. С проекта си “Училище за Европа” той се застъпва за мирното съвместно съществуване между различните религиозни и етнически групи. Но войната – или по-добре казано: мирът - създаде нови проблеми. Тъй като в последна сметка сърбите постигнаха военновременните си цели:

“Сега сърбите имат 49 процента от Босна, въпреки че съставляват 31 процента от населението, и въпреки че прогониха другите хора от тази страна. Това никой не може да го разбере.”

Според Дейтънското споразумение БиХ се състои от Република Српска и Босненско-хърватската федерация. Марко Орсолич, ръководител на Центъра за мултикултурни и междурелигиозни въпроси, смята това за грешка:

“Националистическите идеологии искат да внесат разцепление сред тукашните хора. Нашите политици искат да разделят дори езиците. Ние се разбираме идеално, ама те искат да въведат три отделни езика. Изобщо искат всичко да разделят. Само че БиХ не може да бъде разделена; тоест, ако я разделят, това няма да бъде повече БиХ.”

Много са хората, особено в Босненско-хърватската федерация, които смятат разделението са погрешно, но по принцип политиката не ги интересува особено. Освен всичко друго политическото устройство на страната е много сложно. Всяка народностна група има собствен президент, има областни парламенти и едно общо централно правителство. В резултат от това всяка група може да блокира всяко решение. Това е сериозен проблем – признава и Кристиан Шварц-Шилинг, върховният представител на ООН в страната:

“Тази система има недостатъци, например това, че в централния парламент всяка частична република може да използва правото си на вето по отношение на всеки закон. Това не е дреболия, а принципна грешка.”

Затова епископ Судар подчертава:

“Ако искаме да превърнем Босна в нормална страна, трябва да променим мирния договор от Дейтън. Само че международната общност казва, че това не може да стане. Защо? Какво му е толкова свято на Дейтънското споразумение?”