1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Борба за куртура, а не борба между културите

Няма алтернатива на цивилизования диалог между Запада и Исляма, това твърди в коментара си Томас Бертлайн.

И пет години след 11 септември пропастта между Запада и ислямския свят не е станала по-малка, напротив. Човек не може да се отърси от впечатлението, че борбата между културите е станала действителност. Например в Германия голямото мнозинство от гражданите беше и е против американската инвазия в Ирак. Същевременно различни демоскопски изследвания сочат, че болшинството германци имат отрицателно отношение към исляма и действително вярват, че има борба между културите. В Пакистан, една страна където редовно се провеждат избори, радикалните ислямисти са гръмогласни за пред общаствеността, но в национален мащаб не бележат каквито и да било успехи сред избирателите. Независимо, че поддръжката за тероризма драстично губи популярност, в Пакистан съществува нещо като образ на врага, в лицето на западните държави и негативно отношение към тяхното население, както и към християнството. Как биха могли да бъдат обяснени подобни разлики? Самокритично би трябвало да отбележим, че през последните пет години националните и международните медии не играха положителна роля. Те много често се съсредоточаваха върху радикалите и не обръщаха внимание на умерените гласове от другата страна.С право или не, видеопосланията на Осама Бин Ладен минаваха за леснопродавеми диференцирани анализи, като същото се отнася и за евтиното клише за кръстоносния поход срещу исляма ,както и до всички заговорнически теории от всякаква разцветка.

Така гръмко прокламираната глобализация и диалогът между културите все още не са се състояли в медийната среда. Още по-силно от преди пет години противоположните светоусещания са в центъра на вниманието. Едните си съставят картина за света от предаванията на Ал Джазира, докато другите гледат на света през очилата на СИ ЕН ЕН. Резултатът- отчуждаване и нарастващ взаимен страх. Страх, който е много опасен, защото подхранва почвата за военнолюбците.

Къде обаче останаха гражданските, умерени и самокритични гласове в нашите общества? Как е възможно мюсюлмански депутати във Великобритания да пледират за промяна на външната политика на Тони Блеър, след разкритията на заговора, вместо да подчертаят, че самоубийствените атантати са несъвместими с учението на Корана, и то при никакви обстоятелства? Как е възможно това, че ние се примирихме с Гуантанамо, без да предизвикаме масово гражданско движение за защита на човешките права? Как е възможно непричом да повдигаме рамене, когато във войните или в граждансиките войни биват все по-често обстрелвани коли с ясния знак на Червения кръст или Червения полумесец?

Възможно ли и милитаристичната логика да е заседнала по- дълбоко в главите ни, отколкото искаме да си признаем? Логиката според която другите са врагове, а убитите цивилни граждани- колатерални щети.

Всички ние трябва да защитаваме цивилизацията и това опростенчество не бива да ни бъде безразлично. Цивилизацията, това са стойностите както на световните религии, така и на международното право, гражданските права и женевската конвенция. Въобще на иде реч за борба между културите, тук става дума за борба за Култура!