1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Борба за власт в Иран

Представителите на иранското ръководство говорят с различен език по случая със задържаните английски войници. Това навежда наблюдателите на предположението, че зад кулисите на властта в Техеран се води борба за надмощие между различните фракции:

default

Основните фракции са две: “изолационистите” на президента Ахмадинеджад и “итеграционистите” на бившия президент Рафсанджани. Впрочем Иран не говори с един глас, защото страната не притежава ясно оформени структури на властта; границите между официалната държава и паралелните структури са променливи – казаното от единия не е задължително за другия.

Между различните разклонения на властта постоянно се води борба за надмощие; задържането на британските войници вероятно е следствие от тези боричкания. Известният американски разследващ журналист Сеймур Хърш каза в интервю за арабската телевизия Ал-Джазира, че операцията е била добре обмислена. Тя бе извършена от пашдараните, наброяващото 125 000 войници силно идеологизирано крило на армията, което е главната политическа база на президента Ахмадинеджад. Последният е под натиск: поражението, което понесоха неговите хора на общинските избори в края на миналата година, показа колко е намаляла популярността на Ахмадинеджад дори сред онези, които продължават да гласуват в Иран. Дори негови бивши съратници като сегашния кмет на Техеран Галибаф се дистанцират междувременно от него.

Изборите бяха напомняне за това колко малко от социално-икономическите си обещания е изпълнил Ахмадинеджад. Икономическото положение продължава да се влошава, а с атомната си политика той вкара Иран в изолация, каквато Ислямската република не беше изживявала досега. Вследствие на това парламентът - под предлог да слее президентските и парламентарните избори – съкрати с една година мандата на Ахмадинеджад. Второ следствие от това развитие беше укрепването на реал-политиците около бившия президент Рафсанджани.

Ахмадинеджад и Рафсанджани са антиподите на актуалната борба за надмощие. Ахмадинеджад раздухва умишлено сегашния конфликт около пленените английски войници. Започвайки да си служи със заплахи, Лондон просто играе играта на иранския президент: сега неговата фракция знае, че разполага с ценен коз за преговори и размяна.

От друга страна “интеграционистите” на Рафсанджани гледат да избягват всякаква ескалация. За тях главната политическа цел е повишаването на благосъстоянието на Иран. Рафсанджани вероятно би бил по-склонен да направи отстъпки по въпроса за атомната програма, ако получи гаранции за сигурността на Иран и интегрирането на страната в международната общност. Като инструмент за натиск той не би използвал атома, а – подобно на руския президент Путин – петрола и природния газ на своята страна.