1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Борбата срещу трафика на хора

Трафикът на хора непрекъснато расте, въпреки мерките, които се вземат през последното десетилетие за борба с него. Това каза Ева Бюдо, Специален координатор за борбата срещу трафика на хора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), пред участниците в конференция по проблемите на трафика на хора във Виена. Кореспонденция на Юлия Дамянова.

default

“Всички знаем, че трафикът на хора е скрит феномен, който е добре организиран и най-тревожното е, че все още расте, въпреки мерките за спирането му, вземани през последното десетилетие. Това, което аз самата доскоро не знаех е, че според някои от водещите експерти по проблемите на трафика на хора, днес много повече жени, мъже и деца насилствено живеят в условия, близки до робските, отколкото във времената, когато презатлантическата търговия с роби е процъфтявала.” Това каза Ева Бюдо, Специалният координатор за борбата срещу трафика на хора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), пред участниците в конференция по проблемите на трафика на хора във Виена.

“Разбира се, днес се знае много повече за проблема, правят се много повече изследвания, събират се много повече данни във всички страни-членки на ОССЕ, отколкото преди 10 години, когато започнахме да говорим за необходимостта от събирането на информация. И въпреки това, един от основните проблеми е, че когато говоря с представители на правителства по въпроса, те винаги ми казват, че нямало достатъчно доказателства и информация.”

Специалият координатор на ОССЕ за борбата срещу трафика на хора, Ева Бюдо, добавя:

“Ние винаги сме разкривали съдбата само на малка част от жертвите на трафик. Затова днес излязохме с призив за по-добре систематизирана информация, за да може нещата да бъдат проследявани и също, може би, да се резкриват нови тенденции.”

Ева Бюдо призова страните членки да приложат на практика отговорностите, които са поели още преди 10 години и да създадат национални механизми за събиране на данни за трафика на хора. Става въпрос за т.нар. Хагска Декларация от 1997 година, в която ОССЕ определи европейските рамки за борба срещу трафика на хора, включително създаването на специални мониторингови механизми. До този момент обаче само малка част от 56-те страни членки на ОССЕ са създали подобни механизми.

“Идеята е това да послужи на правителствата, на политиците, на онези, които вземат решения, за да могат те да имат повече възможности, повече информация за това как да идентифицират жертвите и какви мерки да вземат. От къде идват жертвите на трафик? Колко от тях са деца? Колко са мъже и жени? С каква цел ги експлоатират? Става ли въпрос за сексуална или трудова експлоатация или и двете, или пък за деца, просещи на улицата?”

Отговорите на тези въпроси ще помогнат за вземането на адекватни мерки срещу различните форми на трафик на хора, казва Ева Бюдо. Трябва да се осъзнае и фактът, че жертвите на трафик на хора вече не са “външен” проблем за Европейския съюз:

“Днес те вече идват от самия Европейски съюз. Това вече не е просто нещо лошо, което идва отвън, защото някои от новите страни членки са страни, от които идват жертви на трафик на хора.”

В тази категория влизат например България и Румъния:

“България и Румъния са страни, от които идват жертви на много различни форми на трафик на хора.”

Борбата срещу трафика на хора ще има успех само тогава, когато всички страни – и тези, от които идват жертвите, и онези, в които отиват, заработят усилено срещу проблема, смята Специалният координатор за борбата срещу трафика на хора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Ева Бюдо:

“Бих казала, че и страните от които идват жертвите, и страните, в които ги изпращат, трябва да направят много повече. Трябва да се оказва много по-голямо внимание на помощтта за жертвите на трафик и на предотвратяването на трафика на хора.”