1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Борбата срещу престъпността

За политическата воля и борбата срещу престъпността – коментар от Александър Андреев.

default

Само за десетина дни българските и румънските полицейски служби успяха да натрупат внушителен брой успехи: разбита мрежа за нелегално теглене на филми и музика от интернет в София, разкрит канал за пране на пари в Румъния, заловени български наркотрафиканти край Испания, арестувани десетки (най-вече български) трафиканти на деца за Италия, Швейцария и Германия, български и турски трафиканти на хора заловени в Гърция, арести в България по подозрение във фалшифициране на кредитни карти. Наивно е да се мисли, че всичко това става случайно, че арестите просто съвпадат по време или че нямат нищо общо с бъдещото приемане на България и Румъния в ЕС. Тъкмо обратното: полицейските успехи са резултат главно от натиска на Брюксел.

Разбира се, в повечето от изброените случаи съдилищата тепърва ще установяват наличието на престъпление и на вина, но независимо от това факт е, че силите на реда в двете страни са се размърдали и вече се отнасят по-сериозно към международното сътрудничество. Защото споменатите акции са резултат тъкмо от готовността на България и Румъния да преследват “своите” бандити и зад граница, като подават релевантни информации на колегите си в Европа. Казано другояче: в София и в Букурещ очевидно от години никого не го е било грижа за участието на местни лица в каналите на международната организирана престъпност, не е имало и вътрешен политически натиск за сериозни действия. Най-вероятно е имало обаче друго: дребни или по-едри финансови “спонсорства”, които предразполагат един или друг правоприлагащ орган към известно служебно безгрижие.

Дори без да обсъждаме хлъзгавата тема какви точно заплати получават полицаите или прокурорите в България и Румъния, пак с просто око се вижда, че политиката има ресурс сериозно да се захване с борбата срещу престъпността. И че когато един министър или главен прокурор (независимо дали се казва Маковей или Велчев) здраво приклещи подчинените си и цялата система с изискването за законност и резултати, на бандитите им става тясна Европа. Оптимистичното продължение на тези разсъждения ще ни отведе и по-далеч: до очакваните удари срещу политическата корупция и изобщо срещу размитите представи за законност в държавните апарати на двете страни. Защото ако приемем, че наистина всичко опира до политическата воля, логично е след трафикантите и дребните мафиоти да дойде ред на бандитите с бели якички.

Да, такава надежда е прекалено розова и нейното осъществяване едва ли предстои в непосредствено бъдеще. И все пак: уморителните пазарлъци с Европейската комисия от последната година и даскалското натякване на Брюксел за престъпността и корупцията не са били безсмислени. Правоприлагащата система със скърцане се раздвижи, а хората в България и в Румъния постепенно осъзнават, че безнаказаността на престъпниците не е ненакърнима. Дори само това да е печалбата от европрисъединяването – пак е добре.