1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Борбата срещу компютърната престъпност изисква глобални решения

Обобщение на актуалните дискусии по темата

Педофилията, разпространявана чрез интернет, става все по-агресивна

Педофилията, разпространявана чрез интернет, става все по-агресивна

Компютърни вируси, които поразяват известни банки и докарват разруха на целия финансов сектор, хакери, които с една натискане на мишката взривяват атомни електроцентрали - подобни сценарии на ужаса от филмите, изглежда стават все повече реални. Множество международни конференции и експерти в момента обсъждат подобни опасности.

С невероятна скорост интернет зае твърдо място в ежедневието на хората от индустриалните държави. Световната мрежа е на път да си пробие път и някои по-слабо развити страни. Правителствата са принудени да действат бързо: в множество държави по ускорена процедура бяха приети закони, предназначени да намаляват опасността от потенциални и съществувавщи опасности. Новият пълномощник на ОССЕ по въпросите на медиите Милош Харасти гледа със скиптицизъм на подобно развитие:

Харасти:

"В момента световните авторитети са завладяни от треска за регулиране. На този фон искам да кажа, че ние осъзнаваме дилемата, пред която сме изправени, но продължаваме да отстояваме медийната свобода. Затова ни се иска да намерим решение, което да е възможно най-малко рестриктивно и най-слабо да ограничава свободата на медиите."

Ясно е обаче също, че поради характера си на световна медия, за съществуването на интернет са нужни и глобални решения. Затова международните организации като ЕС, Съветът на Европа и ООН се стремят към създаването на единни предписания, които да са валидни за всички членуващи.

Преди три години Съветът на Европа създаде така наречената Конвенция за кибернетичните престъпления, която изведе на преден план борбата срещу педофилията и сеенето на верска и религиозна омраза и нетърпимост чрез интренет. Конвенцията беше подписана от 38 държави от Северна Америка, Европа и Централна Азиьь, но засега е ратифицирана от едва 6 от тях. Сред тях са Албания, Хърватия и Румъния.

Не бива да се подценява факта, че конвенцията има и сериозни противници, които отхвърлят всеки опит за намеса и регулиране на съдържанията в световната мрежа. Сред тях е Сенди Стар от британския интернет-портал "Спайкд онлайн", който смята конвенцията за израз на масова истерия:

Стар:

Когато казвам, че съм против регулирането на съдържанията , искам да изразя мнението си, че не се нуждаем от някакво специфично регулиране на съдържанията в интернет. Единственото изклчение - според мен - е допустимо да се прави при съвсем строго определени случаи на престъпност, като например пускането на компютърни вируси.

Някои страни не ратифицират конвенцията срещу компютърните престъпления, защото считат, че има текстове, които са прекалено общи и непрецизни , включително в областта на борбата срещу педофилията чрез интернет. От друга страна саморегулативните ограничения също опират до границата на своите възможности. Защото в наказателното преследване на различните престъпления се включват и съдебните институции. А именно тук си проличава и същинския проблем: Какво да се прави например, когато - както в процеса срещу интернет-провайдъра Юхуу -в мрежата се появяват обявите на един американец за продажбата на дяснорадикални символи , които в САЩ не са забранени, затова пък са обект на съдебно преследване в държави като Германия или Франция? Чие наказателно право да се прилага в подобни случаи?

Проблематична е и областта на защитана на личните данни и информации. Как да се предотврати възможността, полицията и тайните служби, под предлог че издирват престъпници и терористи - да се вмъкват в тайната на личната кореспонденция по електронен път. Докато се намерят единни решения за тези и други проблеми, без съмнение ще трябва да измине още доста време.