1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Борбата на китайските дисиденти за свобода на мнението

Както и преди в Китай е възможна свобода на мненията, разбира се, в известни граници, когато става дума за политически декларации. Само че от време на време китайски интелектуалци демонстрират голяма смелост. Ши Мин разговаря с двама такива смелчаци:

От началото на февруари в Интернет е рапространено открито писмо, подписано от повече от сто видни адвокати, учени и икономисти. Те призовават на предстоящата сесия на Великото общокитайско събрание на народните депутати да бъде променена алинея Втора на член 105 от наказателния кодекс. Алинеята предвижда деянието "подбудителство към дейност за сваляне на държавната власт." Който бъде обвинен по този член получава наказание до пет години лишаване от свобода.

"При задържанията на автори от Интернет изпъква факта, че всички те са подведени под отговорност по член 105, алинея втора. Това се отнася както за следствието, така и за последвалите процеси и дългосрочни присъди. Ние сме на мнение, че така се ограничава свободата на мненията на тгражданите. Тази алинея е инструмент на властниците да накарат да замлъкнат противниците им."

Литераторът Лю Сяопо знае за какво говори. Преди около 15 години заради симпатии към студенстките протести на площат Тянънмън той беше осъден на 7 години затвор. Той и до днес е под домашен арест. Толкова по-забележително е, че неговия призив за повече граждански права намира широка подкрепа - например от адвокати, които през последните години защитаваха дисиденти пред съда. Един от тях - Ли Жианцин също не пести думите си:

"Член 35 от китайската конституция гарантира на всички граждани на народната република правото на свободно изразяване на мненията им. Ако наказателното преследване продължи както досега, то нарушава китайската конституция. Нейният член 41 гарантира на всеки гражданин правото да прави критични предложения за промени на държавната структура. За нас това е правната основа въз основа на която ние се обръщаме към обществеността."

Да се направи това, което казва Ли обаче далеч не е просто. Където и да се появи писмото, то бива изтривано и въпреки това резонансът е голям. Само за няколко седмици стотици китайци положиха подписите си под него. Двамата инициатори изразяват предпазлив оптимизъм за шансовете за подобряване на положението с човешките права. Лю Сяопо изтъква забележителни промени в китайската политика:

"Под натиск от правозащитници правителството отмени един закон за въдворяване на бездомници в родните им места. Наскоро правосъдието провери всички случай на противозаконни задържания. А за наближаващата сесия на Общокитайското събрание на народните депутати ръководството поне обеща да включи в конституцията защитата на човешките права."

Ли Жианцин е убеден, че ще е възможно по юридически път да се постигне по-голяма свобода на мненията в Китай. Наскоро той защитава пред съда един дисидент:

"В този случай обвинението и съдът застъпиха мнението, че когато някой критикува правителството в резултат критиката нанася щети. Затова според тях става дума за опит за сваляне на съществуващия ред. Аз контрирах с аргумента, че изобщо е немислимо сваляне на правителството без насилие и без призив към насилие. Първата инстанция наложи присъдата от три години затвор без да отчете моите аргументи. Обжалвах и след това делото разгледа Върховния съд. Това показва, че дори и по върховете на правосъдието няма единно мнение как да се дефинира опит за сваляне на властта и тъкмо там е нашият шанс."