1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Борбата за директорското място на Международния валутен фонд:

От Соня Каникова във Вашингтон

Досегашният шеф на Фонда Хорст Кьолер си подава оставката

Досегашният шеф на Фонда Хорст Кьолер си подава оставката

С наближаването на датата на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които започват на 24 април, напрежението около избора на нов отговорен директор на фонда се увеличава. Последните новини около кандидатурата за директорското място са че Съединените щати - и вероятно Великобритания, - ще подкрепят кандидатурата на бившия финансов министър на Испания, Родриго Рато. Рато и французинът Жан Лемиер са водещите кандидати. Лемиер в момента оглавява Европейската банка за реконструкция и развитие и е подкрепян от Франция и Германия, които според различни източници са в заговор да прокарат неговата кандидатура. Ако Съединените щати подкрепят Рато, което е много вероятно поради обтегнатите отношения с Франция и Германия заради Ирак, шансовете на испанеца са по-добри от тези на Лемиер. Според коментаторите, върпеки че Рато беше член на предишния испански кабинет, подкрепата за неговата кандидатура давала шанс на Съединените щати да смекчат отношенията си с новото правителство на Испания, което заяви че на 30 юни ще изтегли войските си от Ирак ако дотогава няма решение за предаване на контрола върху страната на Обединените нации.

Гласът на Съединените щати има голяма тежест в окончателния избор и може да се окаже решаващ. През 2000 година при избора на директор на Международния валутен фонд Америка на практика наложи вето върху избора на германския кандидат Кох-Везер.

Ако Рато бъде избран, традицията диреторът на Международния валутен фонд да бъде от Германия или от Франция, ще бъде нарушена. В 60-годишната практика на фонда и Световната банка съществува негласното, но твърдо правило директорът на банката да бъде избиран от Съединените щати, а директорът на фонда – от Европа. Постът във фонда винаги е бил даван на западно-европеец. Кандидатурата на Родриго Рато може се окаже по-успешната и поради започналия вътрешен конфликт в Международния валутен фонд който е свързан с националността на отговорния директор. През март група изпълнителни директори на фонда представляваща повече от 100 държави направи безпрецедентно публично изявление, в което настоя новият директор да не бъде избиран "според националността му, а според неговата компетентност". В изявлението си те настояха за "открита и прозрачна процедура чрез която да бъдат преценени кандидати представляващи не само Европа, но всички световни региони". Египет, който представлява 13 арабски нации в Борда на директорите на фонда, номинира трима свои кандидати.

Според анализаторите, това е сериозно предизвикателство към традицията на американо-европейска доминация което няма да остане без последици. Международният валутен фонд по принцип првлича остри критики заради втвърдените си правила, но напоследък той е атакуван от различни страни именно заради традицията си да се придържа към определена националност когато става дума за директорския му пост. Много от гласовете за модернизиране на избирателната процедура настояват за кандидати от Латинска Америка, или от страни с развиващи се икономики. Главният аргумент е, че такива кандидати имат опит с действителни кризисни финансови ситуации. Наши източници във Вашингтон казват, че кандидатурата на българския финансов министър Милен Велчев трябва да се разглежда именно от тази гледна точка. Според тях групировки както вътре в Международния валутен фонд, така и в амерканските финансово-политически среди може да се отнесат много положително към неговата кандидатура като добър компромис между изискванията директорът от една страна да бъде европеец, а от друга – да не представлява някоя от индустриално развитите държави. Друг плюс за кандидати като Милен Велчев те виждат във факта, че такива кандидати имат директен опит с управлението на "икономики под стрес” в развиващите се държави. Освен всичко, те казват че политическите лидери на държавите, с които Международният валутен фонд има отношения, биха приели по-положително суровите възстановителни мерки на фонда ако те са ръководени от директор, който разбира затрудненията преживявани от всяка нация, изпаднала в икономическа криза и на нейните лидери, които трябва да отговарят пред своите изнервени избиратели.