1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Борбата в Германия против работата на черно

За много германци работата на черно си остава джентълменско престъпление. Според допитванията почти всеки втори може да си представи самият той някога да работи на черно, ако има сгоден случай. Сенчестата икономика процъфтява от край време в онези държави, които налагат големи данъци на гражданите си. Експертите, които се основават на допитванията считат, че работата на черно възлиза на цели четири процента от брутния вътрешен продукт.

Други пък са на мнение, че тази оценка е твърде занижена, защото кой доброволно ще си признае, че е участвал в нещо незаконно? Работата на черно по правило се плаща на ръка или поне това може да се заключи от търсенето на налична евро-валута. Само че защото и наркотърговията, кантрабанда, измами и проституция също влияят на търсенето на парични наличности, подобни данни неизбежно са твърде завишени.

И така двете крайности се срещат някъде по средата. Производството на сенчестата икономика според оценките през 2002 годинадопринася за цели 16 процента от общото промишлено производство. Това означава, че всяка година някъде към 350 милиарда евро заобикалят хазната. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие така Германия се нарежда някъде по средата на таблицата. Организацията е констатирала, че в държави с високо данъчно облагане като Гърция или Италия до 28 процента от брутния вътрешен продукт заобикаля фиска. На другия край на таблицата се намират държави с ниско данъчно облагане като например Япония, Швейцария или СЩ. Затова се изразходват все повече средства за борба с работата на черно. Между 1998 и 2002 година персоналните и административните разходи на инспекторите по труда нараснаха с близо 44 процента на 340 милиона евро. Въпреки това вероятността някой да бъде спипан е твърде малка. Според оценките на федералното бюро по труда инспекторите хващат едва петима от хиляда души работещи на черно. От тях четирима се отървават с глоба, която плаща само един, а останалите се измъкват. Така излиза, че от хиляда души работещи на черно плаща само един. Въпреки това държавата продължава да залага на отдавна познатата смесица от наказание и преследване. Миналото лято германското правителство реши, че в бъдеще работата на черно повече няма да е административно правонарушение, а престъпление. Освен това за него ще отговаря не федералното служба по труда, която сега се казва агенция, а митниците. Техният персонал ще бъде увеличен със 7 хиляди души за преследване на това престъпление. Така в печата се повдигна въпроса дали чистачките по домовете са престъпнички? Председателят на германското сдружение на синдикатите Михаел Зомер обаче изтъква, че с тази дискусия се отклонява вниманието от същината на проблема:

"За нас най-важна е борбата с незаконната трудова заетост и работата на черно. Сега вниманието се отклонява от проблема. Не знам защо. Не имаме големи браншове, където работата на черно е масов проблем - строителство, транспорт, таксита, хотели, ресторанти. Колегите от специализираните синдикати ни казват, че това е феномен, който там унищожава законната работа."

Действително промишлеността от години прави едно и също предложение - снижете данъчното облагане, тогава работата на черно от само себе си ще изчезне. Само че докато от една сметка на занаятчия за 100 евро в джоба на държавата отиват 67, човек няма какво да се чуди на работата на черно. Само че ако министърът на финансите Айхел снижи данъците дори няма да му се налага да запълва още по-големи дупки в бюджета, а тъкмо напротив. Повече хора ще се сбогуват с незаконната дейност и постъпленията на Айхел ще се увеличат. Само че държавата продължава да залага на наказания и преследване.