1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Бомбоубежищата в Германия се продават

Германското правителство реши да обяви за продан всичките 2 000 бомбоубежища в страната. Едно сдружение от Хамбург вече превърна едно такова укритие в музей.

default

Телефон в бункер в Хамбург

Бомбена тревога в Хамбург. Сирените известяват сбор за помощния персонал, от службите за ранно предупреждение тръгват спешни съобщения за евакуация на населението.

“Нападение с химическо оръжие Андора 0102. В 9.10 ч. е извършено нападение с летливо бойно отровно вещество срещу Засендорф близо до Шварценбек.”

Такава приблизително ще бъде картината, ако Федералната република стане обект на нападение с биологично, химическо или ядрено оръжие. След известяването за това населението трябва по най-бързия начин да се придвижи да най-близкия бункер, с каквито е осеяна цялата страна. Бункерът под гаровия площад в Хамбург е бил замислен да служи за укритие на пътуващите с железниците. Юрген Соколовски от Гражданската защита и защитата при катастрофи завежда бункера от 1991 година.

“Минаваме през първата врата, след която се озоваваме пред стъклен преграда, зад която стои пазачът на шлюза. Неговата работа е да наблюдава двете врати. И тъй като не може да вижда едновременно и двете, втората той следи с помощта на огледало от ламарина, от която са направени и всички останали огледала в бомбоукритието.”

Стъклените огледала са опасни и могат да причинят наранявания, ако в бункера настъпи паника. Днес вече е малко вероятен подобен ужасен сценарий, защото с края на Студената война изчезна и опасността от нанасянето на удар с ядрено, химическо или биологично оръжие от Изтока. Днес бункерите не служат за нищо, затова пък постоянно гълтат пари. Ето защо държавата е решила да се отърве колкото се може по-скоро от тях. Усетило благоприятния момент едно малко сдружение от Хамбург е превърнало бункера на “Брамфелдер Щрасе” в музей на гражданската защита. Петер Мор е ръководител на проекта:

“Нашата идея е да покажем на хората, какво би се случвало в бункера в случай, че се наложи той да бъде използван за укритие. Ние даваме възможност на хората да се запознаят с обстановката, да се докоснат до предметите, и в крайна сметка да научат повече за живота на потърсилите укритие след нападение с ядрено, химическо или биологично оръжие. В това се състои нашата идея.”

При бомбено нападение бункерите са щели да изглеждат като консервни кутии – всеки един от обитателите им е щял да разполага само с половин кв.м. разстояние. За поддържането на нормална температура и влажност на въздуха се е разчитало на климатичните инсталации. Аптекарят Александър Липски развежда в свободното си време групи из бункера:

“Една трета от обитателите е трябвало да седят тук на тези пейки. Друга една трета е трябвало да лежат на пода, по възможност – да спят, а останалата една трета от хората в укритието е трябвало да дежурят – да обслужват седящите, като им носят храна и вода, да готвят и да вършат всичко останало, което е необходимо.”

Било е помислено също така и за медицински възел, където санитари и лекари да обслужват болните. И до днес в метален шкаф се съхраняват медикаменти.

Градската управа на Хамбург подкрепя идеята за превръщането на един от общо 78-те бункера на територията на града в музей. Иначе интерес към наемането на бомбоубежища не е изключено да бъде проявен от съдържатели на дискотеки или от търговци или производители на вино, където продукцията им да отлежава.