1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Бомбардировките няма да решат кюрдския проблем

По Коледа турската авиация извърши няколко нападения срещу предполагаеми бази на кюрдската съпротива в Северен Ирак. Само че кюрдският проблем едва ли ще бъде решен с военни средства. Коментар на Михаел Янсен:

default

Eстествено кюрдите нямат шанс срещу мощта на турската армия, затова те реагираха както би могло да се очаква - с бомбен атентат близо до един полицейски участък в Истанбул и с осуетен опит за атентат в истанбулското метро. Докато властите се потупваха самодоволни по раменете за предотвратената акция, 24 часа по-късно на друго място в Истанбул гръмна втора бомба, която уби една млада жена. Събитията показват, че турските сили за сигурност си вършат работата. Но те показват също, че полицията и тайните служби не са в състояние да осуетят всяка терористична акция. Оттук простият извод: решаването на кюрдския проблем изисква нов политически подход.


Естествено, управляващата от пет години ислямистка партия на премиера Ердоган предостави редица културни свободи на кюрдите, те могат да разговарят на собствения си език, радиото и телевизията предлагат предавания на кюрдски. Но това не е достатъчно: Югоизточният Анадол си остава най-бедният край на Турция, там няма и следа от огромния стопански възход, обхванал западна Турция.


Затова турското правителство планира сега политическа офанзива срещу нелегалната кюрдска партия ПКК: от една страна ще бъде направено повече за подобряване на инфраструктурата в кюрдския регион, от друга - ще бъдат разширени възможностите за амнистия и защита на свидетелите. Може би в дългосрочно перспектива този подход ще урони подкрепата за ПКК - само че междувременно не става дума само за ПКК.


В големите градове на западна Турция расте едно ново поколение - децата на кюрди, които бягайки от гражданската война през 80-те и 90-те години намериха убежище в бидонвилите на Истанбул, Анкара или Измир. Това "поколение без надежда", както ги наричат местните наблюдатели, е убедено, че Турция се управлява от фашистки банди. Те са още по-непримирими от ПКК и през последните две години извършиха няколко бомбени акции в Истанбул и в морските курорти. Нищо чудно те да са извършителите и на последните терористични нападения в Истанбул. Най-лошото е, че те са почти неуловими, защото за разлика от ПКК, те са организирани в малки, автономни клетки - твърди се, че дори турските тайни служби не ги познават добре.