Болното здравеопазване | България | DW | 05.06.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Болното здравеопазване

Близо 7 000 души годишно умират в България поради ниско качество на здравното обслужване. Как си кореспондира това с предстоящото двойно повишаване на началната заплата на медицинския персонал, се пита Георги Папакочев

default

В началото на миналия месец една наистина шокираща информация не успя да се превърне в медийна новина, а трябваше. Лекарка от „Бърза помощ” успява да стабилизира изпаднал в тежко белодробно състояние човек, закарва го с линейката до „Пирогов”, където „докторите-специалисти” отсъждат, че след като човекът е беден клошар, той не заслужава внимание и разходи, връщат го с линейка без апаратура обратно и по пътя той, естествено, умира.

По идентичен начин преди два месеца професор от НАТФИЗ с тежък инсулт след безполезно двучасово чакане за линейка на улицата беше разкарван с частен автомобил из две болници, едната от които също „Пирогов”, за да предаде в крайна сметка Богу дух в трето непретенциозно здравно заведение. По същото време заплатите на медиците от единствения столичен Институт за бърза медицинска помощ бяха вдигнати с 30 на сто и

Streik der Mediziner in Travnik

Лекарска стачка


като връх на лицемерието


беше обявено, че в него се назначава омбудсман за пациенти, който щял да защитава техните и на близките им права!

От години в България е обществена тайна, че спешните здравни заведения избягват да приемат сложни медицински случаи със съмнителна прогноза, веднъж, за да не понижават своя „рейтинг за смъртност”, и втори път - за да не правят излишни финансови харчове за по-тежко болните. Противно на Хипократовата клетва медиците и управителите в тях обричат подобни случаи на неизбежния летален изход.

Това обаче не са 7 000-те нещастници, които годишно биват изпращани "в отвъдното” поради

Ärzte im Krankenhaus in Vlora, Albanien

Лекари и пациент

лошото качество на здравното обслужване

И как да е добро, когато от влизането на България в ЕС досега само столичната лекарска колегия е била напусната от 270 кадърни специалисти, избягали на работа в чужбина, което прави средно по 16 души месечно! Да не говорим за стотиците медицински сестри и друг квалифициран персонал, които предпочитат да се трудят надалеч най-често като частни болногледачи, отколкото да се грижат за здравето на бедните си сънародници.

Notaufnahme im Krankenhaus

Прием на пациент в спешно отделение

Така „Благата вест” за „стопроцентовия” скок на началните месечни заплати на младите лекари и сестри се оказва обикновен пропаганден трик, който едва ли ще заблуди медиците със съответно 300 и 200 евро, които ще получават едва след като държавата намери средства за това. Просто целта е да се изпусне мъничко високото социално напрежение сред гилдията и да се налее доза вода в предизборната пропагандна мелница на управляващите за догодина.

Така, пропорционално на тежката демографска криза българската държава ще продължава да редуцира и своите медицински кадри. Което е логично, закономерно и… нехуманно. Дори по-страшното – това е жестоко.