1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Болните от СПИН не губят надежда

Най-засегнатият от СПИН континент е Африка. Именно там - в Кения - живее една социална работничка, която е заразена от вируса, а носи надежда на мнозина други. Тя се казва Инволиата Мбвави

default

Инволиата Мбвави иска да работи в кенийския парламент

За Инволиата Мбвави публичните изяви са ежедневие, жената в син костюм излиза пред публиката в квартал Ембакаси не без самочувствие:


"Тук съм, за да ви помоля за подкрепа, тъй като издигам кандидатурата си за парламента. И мога да ви уверя - няма да умра толкова скоро."


Инволиата Мбвави никога не е крила заболяването си:


"От 15 години знам, че съм серопозитивна. Това бе установена при преглед, докато бях бременна с дъщеря си."


Почти никой от бедния квартал Ембакаси в източната част на кенийската столица Найроби не се съмнява, че 35-годишната социална работничка ще влезе в Парламента в края на декември - като първата кенийска депутатка, която говори открито за това, че е заразена от СПИН. Безработният /та?/ Давис Нюнга е въодушевен.


"Инволиата Мбвави - естествено, че ще я избера. Тя е борбена натура. Така ,както се бори с болестта си, така ще се бори и за нас. В Кения имаме нужда именно от такива политици, от хора като Инволиата."


През 1992-ра година, все още изглежда до голяма степен немислимо това, че един ден тя ще се радва на вниманието на обществеността и ще бъде носителка на надеждата за милиони.


"Диагнозата СПИН бе за мен смъртна присъда. Бях като парализирана, плаках в продължение на месеци, бях неспособна да извърша каквото и да било."


След което за младата жена започва време на криене и отчаяние. Докато става ясно, че нейната днес 14-годишна дъщеря не е била заразена по време на бременността и кърменето.


"Дъщеря ми даде отново смисъл на живота ми и сили. Днес тя е тийнейджър и аз се гордея с нея."


Следващата крачка е ангажиментът в една група за самопомощ и началото на откритата борба срещу СПИН. Когато преди 10 години кенийското правителство призна заболяването за "национална катастрофа", Инволиата Мбвави е поканена до говори на конференция пред 200 депутати от Парламента.


"Когато установих, че почти целият парламент ме слуша внимателно, а и получих много овации, си казах - Хей, истанската ти работа всъщност започва оттук нататък."


Днес тя е вероятно най-известната членка на малката партия Каду, няма друг кенийски политик, който до такава степен да се ангажира с реформата в здравеопазването и здравното осигуряване.


"Имаме нужда от система, която да осигурява безплатно здравеопазване на бедните. Самата аз съм най-долбрият пример. Ако не бях постоянно под лекарско наблюдение, днес вече нямаше да съм жива".


Инволиата Мбвави е имала късмет. Като пациентка тя е част от една медицинска изследователска програма. Вирусът и до днес не е пламнал, макар тя да не приема медикаменти, предназначени за удължаване на живота. Давис Нюнга я сочи за пример.


"Така виждаме, че серопозитивните могат да работят, да имат бъдеще и да играят роля."


И Кончита Леола, която също е заразена, знае, че на 27 декември ще даде гласа си за Инволиата.


"Ще гласувам за нея, тя ще е нашият говорител в парламента. Тя ще работи за каузата на жените и за всички хора, които са болни от СПИН."


След дълги години на невежество Кения днес е сред държавите, които имат най-напредничава политика по отношение на СПИН в Африка, благодарение на което е постигнато намаляване наполовина на броя на заразените. Но все още 1 млн души са серопозитивни, ежедневно умират 300, включително депутати и министри. Което, разбира се, са слухове, тъй като на политическо равнище СПИН продължава да е табу. Но не задълго, ако зависи от Инволиата Мбвави.


"Ще разбия окончателно стената на мълчание в Парламента. Ако спечеля изборите, вероятно и други хора ще си признаят, че са болни от СПИН. Аз искам да кажа на света следното - да, болна съм, но животът ми всъщност започна в този момент. От този ден нататък се чувствам свободна."


"