1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Бойкотът като олимпийска дисциплина

При опит за улична анкета на тема "Бойкот на Олимпийските игри" обичайният спонтанен отговор гласи "Москва 1980". Ала списъкът с олимпийските бойкоти е значително по-дълъг. Ефектът обаче от край време е нулев.

default

Първите два случая на бойкотиране на Олимпийски игри са все още поради причини от спортен характер. В 1928 г. британските спортистки се отказват от участие на игрите в Амстердам, защото вместо обещаните десет лекоатлетически дисциплини за жени съзтезанията са само по пет дисциплини. 1936 г. Швейцария и Австрия бойкотират на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен алпийските ски-дисциплини, защото ски-учителите са класифицирани като професионалисти и лишени поради това от право на участие.

Първият политически мотивиран бойкот е на Олимпийските игри 1956 година

Испания, Холандия и Швейцария отказват участие в Мелбърн в знак на протест срещу смазването на народното въстание в Унгария.

Ungarn Volksaufstand in Budapest 1956

Народното въстание в Унгария през 1956 година

На същите игри отсъстват също така Египет, Ирак, Камбоджа и Ливан заради кризата със Суецкия канал.

Особено на мода идват олимпийските бойкоти в Монреал 1976 г. След една среща на националните отбори по ръгби Нова Зеландия нарушава забраната за спортни прояви с апъртейд-режима на Южна Африка. Тъй като ръгбито не е олимпийска дисциплина, МОК не налага санкции срещу Нова Зеландия. Срещата обаче е достатъчен повод за 28 африкански държави да напуснат игрите в Монреал. Тайван пък се отказва от участие в Монреал, защото не допускат участие на олимпийците му като представители на "Република Китай".

Следва широко известният

Бойкот на Олимпийските игри в Москва през 1980 година

от страна на САЩ, Германия и още 63 западни държави заради съветското нахлуване в Афганистан. 16 западни държави с Великобритания и Италия начело "бойкотират бойкота" и все пак изпращат олимпийските си сборни команди в Москва.

4 години по-късно - в Лос Анжелис СССР връща бойкота заедно с още 14 държави от Източния блок. Румъния, която не участва в бойкота 1984 г. се нарежда на второ място в общото крайно класиране след САЩ.

Преди 20 години, в 1988-ма, е последният засега бойкот. Северна Корея отказва да участва в Южна, а Етиопия, Куба и Никарагуа проявявт солидарност с режима в Пхенян.

Оттогава насам няма нови бойкоти, като се изключи една по-специфична форма, практикувана от Иран. Иранците намират винаги някакви причини да не участват в съзтезания с израелски спортисти.

Едно нещо е общото между всички досегашни прояви на бойкот: нито в краткосрочна, нито в дългосрочна перспектива те не успяват да променят политическите дадености. Само самите Олимпийски игри са пред тотален провал след екстремалната фаза на бойкоти от средата на 70-те до началото на 80-те години и надали щяха да преживеят и бойкот на игрите в Барселона 1992 г., какъвто за щастие тогава не последва.