1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Бляскавите години на германското кино

Звездните мигове и залезът на германското авторско кино - за тях припомня специалната колекция от DVD на издателство "Артхаус". Изданието представя Бисерка Рачева.

default

Между мита и залеза

Бях като в треска. Купих не един, а цели единайсет германски филма. Ей така, наведнъж, разказва кинотърговецът Дан Талбът от “Ню йоркър филмс”. Краят на 60-те, началото на 70-те години на миналия век - времето, за което Талбът си спомня, е най-динамичното в историята на германското следвоенно кино. И най-бляскавото – славата на това кино и днес остава свързана с имената на тогавашните му обновители: Вим Вендерс, Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог, Александър Клуге, Фолкер Шльондорф. С колекция от 50 DVD издателство “Артхаус” припомня сега звездните мигове на т.н. ново германско кино и уникалния му продуцентско-разпространителски форум – “Филмферлаг дер ауторен”, основан през 1971 г. в Мюнхен.

Петдесет продукции от бурната история на “Филмферлаг дер ауторен”, между които култови филми като “Страхът изяжда душата” /1974/ на Фасбиндер, “Строшек” /1977/ на Херцог, “Нож в главата” /1978/ на Райнхард Хауф, “Париж, щата Тексас” /1984/ на Вендерс, плюс обхватна документация, включваща интервюта с режисьори, продуценти, актьори, авторски и критически коментари, откъси от сценарии. В лимитираната, вещо подбрана и стилно оформена колекция познавачът ще се натъкне и на почти забравени филмови находки като “Левачката” – екранизацията от 1978 г. по едноименната новела на Петер Хандке, режисьор Петер Хандке.

Autor Peter Handke

Петер Хандке

Хандке, "Кинкс" и сие

Апропо, Хандке. Косвената му роля във възникването на “Филмферлаг дер ауторен” е любопитна. Съвсем не само защото той е сред основателите на независимото франкфуртско обединение “Ферлаг дер ауторен”, по чийто образец две години по-късно възниква филмовото обединение с аналогично название. След “Обругаване на публиката” /1966/ - скандално нашумялата пиеса на Хандке, с чиято германска постановка започва приятелството му с тогава още неизвестния Вим Вендерс, австрийският автор, бунтар, фен на Битълс и Ролинг стоунс минава за своего рода поп-звезда в литературата. В началото на 70-те години Хандке е също тъй популярен, както и завладелите поп-сцената “Кинкс”.

Точно по същото време някакъв тип на име Фасбиндер прави театър и снима филми в Мюнхен. В атмосферата тегнат бунтарство, самоувереност и необуздана креативност. Връщайки се към онези години, режисьорът Вернер Херцог разказва: Изведнъж пред мен се изправя този 19-годишен хашлак с костюм на сводник и заявява, че се казвал Фасбиндер и направил три филма. Всичко започва, иначе казано, с предизвикателството. В артистичния мюнхенски квартал “Швабинг” се срещат група млади мъже – кръчмата, в която се застояват до среднощ, се казва “Бунгало”. Лоуренс Щрауб, бившият управителен директор на “Филмферлаг дер ауторен” си спомня десетилетия по-късно:

Много, много по-важни неща се разиграваха в “Бунгало”. Там се мълчеше и се слушаха “Кинкс”. Само един по онова време можеше да заглуши “Кинкс”. Петер Хандке. Какъв беше решаващият извод? Да бъде заглушен Хандке.

Мълчаливата група мъже скоро придобива славата на Хандке – не в литературата, а в киното, разбира се. Имаше един, който можеше да се мери с Хандке. Това беше Вим Вендерс, заключава Щрауб. Във Франкфурт редактори и писатели се опълчват срещу издателство “Зуркамп”, което се разпорежда с правата им, и основават свое собствено издателство. Мотото им е: “Издателството на авторите принадлежи на авторите”.

Възход и край на утопията

Тринадесетина млади мъже копират идеята. Това е рождението на легендарния “Филмферлаг дер ауторен” – създава се фирмата, която сама произвежда филми и чиито собственици са самите режисьори. Сред подписалите учредяването й са Вим Вендерс, Харк Бом, Петер Лилиентал, Томас Шамони, Лоуренс Щрауб. Тяхната цел е изцяло да поемат правата върху производството и разпространението на своите филми.

Die Blechtrommel Filmausschnitt von Volker Schlöndorff

Кадър от "Тенекиеният барабан", реж. Фолкер Шльондорф

Първата продукция на “Филмферлаг дер ауторен” е “Безстрашният летец” на Файт фон Фюрстенберг и Мартин Мюлер. Единствената беда е, че още от самото начало новата фирма страда от остра финансова недостатъчност. Базовият й капитал е осигурен с кредит от 30 000 дойче марк. Всеки от собствениците се задължава да внесе допълнително по 20 000 марки гаранционен кредит. Никой от нас поотделно не можеше да бъде продуцент, но обединени, бяхме в състояние да сме Продуцента, отбелязва в спомените си Вим Виндерс.

Лявото мислене и социализмът нахлуват в кинобизнеса – или поне в кинобизнеса на “Филмферлаг дер ауторен”. Родното кино е скучно и отживяло, такова е категоричното мнение на създателите на германското авторско кино. Те налагат нов стил. Поставят обществената и политическата критика в центъра на своите филми, съзнателно се разграничават от развлекателното кино. Авторските им филми се реализират по правило независимо от големите филмови студия. Предисторията, подготвяща възникването на “Филмферлаг дер ауторен”, започва с поредица от успешни продукции, които стъпка по стъпка налагат пробива на германското кино на международната сцена.

Стилът на младото немско кино възниква под влияние на френската “нова вълна” и протестното движение от 68-ма. Предвестникът е филмът на Жан-Мари Щрауб “Непомирени” /1965/, екранизация по романа на Хайнрих Бьол “Билярд в девет и половина”. На кинофестивала в Кан през 1966 г. неочакван успех сред критици и зрители жъне “Младият Тьорлес” – екранизация на Фолкер Шльондорф по романа на Роберт Музил “Лутанията на възпитаника Тьорлес”. Същата година “Раздяла от вчера” на Александър фон Клуге отнася награда на фестивала във Венеция.

Решаващият международен успех в историята на “Филмферлаг дер ауторен” е “Американският приятел” /1977/ на Вим Вендерс по романа на Патриша Хайсмит. След него идват “Бракът на Мария Браун” /1979/ на Райнер Вернер Фасбиндер и “Златна палма” за екранизацията на “Тенекиеният барабан” /1979/ по романа на Гюнтер Грас, режисьор Фолкер Шльондорф. Още преди тези крупни филмови постижения “Филмферлаг дер ауторен” успява в рамките само на четири години да реализира 25 продукции. Новото немско кино се превръща в мит. Реномирани кинофестивали се надпреварват да канят величини от ранга на Херцог, Фасбиндер, Вендерс. Публиката изпада във възторг. “Филмферлаг дер ауторен” става синоним на голямото германско кино.

Митът остава

Колекцията от 50 DVD възкресява това бляскаво време включително с лента за фактите, анекдотите и аналите на уникалното обединение на авторското кино – от грандиозния му възход до постепенния му упадък. Ханс Гайсендорфер, съосновател на “Филмаферлаг дер ауторен” резюмира: Обединението нямаше да претърпи финансовите катастрофи, които претърпя, ако членовете му от самото начало успешно бяха спазвали клетвата за вярност.

Rainer Werber Fassbinder Archivfoto 1981

Райнер Вернер Фасбиндер по време на снимки

Всъщност, “Филмферлаг дер ауторен” непрестанно набира скорост, но докато светът радушно приема филмите му, хазната все повече се изпразва. Необузданата тринадесеторка не разбира нищи от фирмено управление. Социалистическите идеали се разклащат – именно тогава, когато правиш успешни филми и виждаш, че онова, което печелиш, служи всъщност само за покриване на дупките, които отварят дилетанти, подобни на тебе, заключава Харк Бом, съосновател на “Филмферлаг дер ауторен”.

Филмът на Бом “Nordsee ist Mordsee“, в превод “Северно море е убийствено море”, е истински зрителски хит, само че от печалбите от филма режисьорът не получава и пфениг, макар че според договора му се полагат половината от приходите. Дори бившият управителен директор на “Филмферлаг дер ауторен” Лоуренс Щрауб признава, че поради “фирмена криза на ликвидността” режисьорът Харк Бом е бил “обезправен”. През 70-те години подобна оценка не звучи така ужасно, както може би днес. Независимо от това, режисьорът още тогава се опълчва и завежда дело, за да получи полагащата му се печелба. Единодушието и солидарността от годините на основаването на “Филмферлаг дер ауторен” са пометени – завихрят се безкрайни дискусии, спорове. Краят на утопичното обединение не е далеч.

Срещу социалистическата утопия за солидарност Харк Бом прави неочаквано предложение: Това, което ни трябва, е един истински капиталист. Капиталистът е намерен, името му е Рудолф Аугщайн, главен редактор на списание “Шпигел”, който тъкмо е подарил на сътрудниците си половината от капитала на списанието. С 500 000 марки Аугщайн се включва във “Филмферлаг дер ауторен” – на практика изцяло купува обединението. Повечето от дотогавашните членове се виждат принудени да напуснат. Това е краят на една отчаяна мечта. Михаел Фенглер, съосновател на “Филмферлаг дер ауторен”, казва: Цялата ирония е в това, че в мига, когато това се случи, обединението беше мъртво. Не, по-лошо – “Филмферлаг дер ауторен” започна да гине - една над 20-годишна, бавна, но сигурна смърт.

Управителните директори се сменят един след друг, през 1999 г. се слага окончателен край на "Филмферлаг дер аутерен" - до тогава обединението живее от мита за него. Но утопията е мъртва много преди това.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание