1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Близкият Изток – след ливанската война

Спирането на огъня в Ливан няма да доведе до трайно мирно уреждане; други страни в Близкия Изток искат да се изстъпят като водещи в региона. Това е тезата на известния политолог Уолтър Лакър, която той развива в статия за вестник “Ди Велт”:

default

Рано или късно ще се стигне до спиране на огъня и край на войната между Израел и Хизбула. Но нека не забравяме: това е една война с подставени лица. В интервюта с арабски вестници ирански представители разказват колко важна е била ролята им по отношение на Хизбула – не само като доставчици на оръжие, но също като съветници и помощници във всяко едно отношение.

Техеран беше под силен натиск да се откаже от обогатяването на уран. Така че възможността да отклони вниманието на света, която предлага сегашната война, бе добре дошла зе него. Днес никой повече не се съмнява, че Техеран ще продължи своята атомна програма, преговаряйки същевременно, за да печели време. Още от сега иранското правителство не оставя никакво съмнение защо му трябва ядреното оръжие: Иран иска да стане главната сила в Близкия Изток. От това ще се окажат засегнати най-вече съседните арабски страни, тъй като Техеран иска да контролира не само собствените си петролни полета, но и онези на съседите си. Нито Турция, нито Египет имат собствен петрол, но те няма да се оставят да бъдат командвани от шиитски фанатици и вероятно също ще се опитат да се сдобият с ядрено оръжие.

Що се отнася до Израел, Техеран не спира да повтаря, че иска да го заличи от лицето на земята. Можем да си представим какво би означавало това при една шиитска сила с атомна бомба в ръка. Само че Израел най-вероятно притежава вече ядрено оръжие, както и способността за нанасянето на ответен удар. Какво ще остане тогава от иранските градове и петролни полета? Може би предвид тази потенциална заплаха иранското ръководство отново ще се опита да прибегне до тактиката на подставените лица – но израелците едва ли ще се уловят на този номер.

Как би реагирал един човек, когото съседът му го заплашва, че ще го убие? Ако може, той би се преместил. Или ще се замисли дали съседът му не приказва просто празни приказки. Но ако се съберат достатъчно доказателства, показващи, че смъртната заплаха е съвсем реална, тогава той може да се реши да предотврати опасността. Той може да стигне до извода, че дължи това на близките си, особено ако част от семейството му са били избити в близкото минало. Защитата му може да приеме формата на преговори с помощта на трета страна, на контразаплахи или ако и това не помага - на употреба на сила. Последното може да се окаже опасно решение, тъй като историята би могла да отсъди, че опасността не е била толкова голяма. Само че оцеляването на непосредствено заплашените би било на първо време осигурено.

Тези разсъждения не са нищо повече от един сценарий на ужаса. Но те не са абсурдни. Те показват, че и след спирането на огъня в Ливан, облаците, надвиснали над Близкия Изток, няма да се разсеят.