1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Близкият Изток по пътя на Европа

Администрацията на президента Буш стартира амбициозен план за насърчаване на демокрацията и свободната пазарна икономика в Близкия Изток - план, който се опира на преходния модел в Източна Европа. В много отношения ситуацията е сходна. Също като бившите източноевропейски страни, държави като Сирия и Ирак се характеризират с централно планиране, ценови контрол, обширен сектор на държавната собственост и тотална регулация. Също като източноевропейските страни, Близкият Изток има предприемачески и търговски опит от миналото, на който може да се опре сега. Само че от 27-те държави от някогашния комунистически блок, някои се справят по-добре от други с проблемите по пътя към демокрацията и пазарното стопанство. Полша, Чехия, Естония и Унгария могат да се похвалят със стопански растеж, плуралистична политическа система и свободни избори. Реформата в Русия обаче си остава проблематична, а няколко страни, включително Украйна, са в перманентна криза, задълбочавана от корупцията и стопанската разруха. Отчасти успехът на една нация зависи от стартовите й позиции. Но това не е единственият фактор. Първо, стана ясно, че трайни реформи са невъзможни без законова подплата. Във всички бивши съветски държави се провеждат свободни избори, само че демокрацията изисква също законова прозрачност и сигурността, че законите стоят над политиката. Вторият урок е, че недемократичните ръководители не са подходящи като строители на демокрацията. Вацлав Хавел, Лех Валенса и Арпад Гьонц имаха ясна представа за посоката, поета от техните страни. Дори когато бяха наследени от бивши комунисти, прогресът в посока към демокрация и пазарно стопанство не можеше да бъде върнат назад. В редица бивши съветски републики обаче на власт днес са някогашни подтисници от рода на беларуския президент Лукашенко. От казаното дотук следва, че корупцията не може да бъде изкоренена докато не се модернизира държавната администрация. В Чехия, Полша и Естония бяха разкрити учебни заведения, по модела на реномираната френска Школа за национална администрация, които подготвят ново поколение управленски кадри. Първите абсолвенти вече заемат отговорни длъжности в държавата. Другият урок се свежда до това, че успехът на стопанските реформи не зависи само от парите. През последното десетилетие Русия е получила финансова помощ за над 110 милиарда долара, но реформите там тъпчат на място. Изобщо, Западът трябва да подхожда много внимателно към финансовата помощ. Част от нея трябва да се обвърже с гаранции за наличието на стабилни законови процеси и конституционни структури. Подобен подход доведе до съществен напредък в Източна Европа: реформиране на законите за независимост на правосъдието в Полша и Чехия, важно законодателство против корупцията и електронната престъпност в България, широкообхватна ревизия на законите за банкрута и търговията в Словакия и Македония. В тази насока трябва да се формира и помощта за Близкия Изток. Защото е ясно, че ако регионът бъде оставен да се препъва от криза в криза, правителственият патернализъм и централизираната власт ще си останат нормата и за години напред.