1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Близкият Изток – не се вижда никакъв изход от кризата

Положението в Близкия Изток остава напрегнато: отвлеченият преди една седмица израелски войник все още е в ръцете на палестинските си похитители, а израелската армия продължава нападенията срещу обекти в Ивицата Газа. Коментар на Петер Филип:

Ехуд Олмерт

Ехуд Олмерт

Ако отстъпим днес – казва израелският премиер Ехуд Олмерт – още утре ще последва ново похищение. Въпреки това се множат признаците, че Израел е готов да отстъпи в случая с отвлечения израелски войник Гилад Шалит, защото е ясно, че свободата и животът му не могат да бъдат спасени с военни средства; средства, които до този момент създават по-скоро впечатление за безпомощност и липса на концепция – взривяват се мостове, разрушава се една електроцентрала, изобщо налага се колективно наказание на милион и половинното население на Ивицата Газа. На Западния бряг Олмерт нарежда да бъдат арестувани няколко десетки палестински депутати и министри, които щели да бъдат изправени пред съд, заради принадлежността им към организацията Хамас. След което заповядва да бъде бомбардирано правителственото седалище на премиера Исмаил Хания, както и други министерства.

Човек не може да се отърси от впечатлението, че всъщност отдавна вече не става дума само за злощастния отвлечен войник. Напротив: дори Хания предупреждава, че израелските действия дори затрудняват международните усилия за освобождаването му.

Днес обаче Хания е в конкуренция с войнствените водачи на Хамас, които живеят в изгнание в Сирия. А на фона на израелските насилия настроенията сред палестинците се обръщат постепенно в полза на радикалите в изгнание. Последните развития засягат обаче най-тежко палестинския президент Махмуд Абас, който досега неуморно се обявяваше против насилието, следвайки помирителна линия към Израел. Днес обаче той заклеймява израелските действия като “престъпление”.

Всички участници се намират в минно поле, в което всяка стъпка може да има съдбоносни последствия: Абас и Хания може да изгубят – всеки по свой си начин – и последните остатъци от своя авторитет. А Олмерт рискува не по-малко: ако изтегли войските си без да е постигнал освобождаването на войника, палестинците ще регистрират това като триумф. Ако обаче остави войските в Ивицата Газа, той рискува нова окупация – едва една година след изтеглянето на Израел от там.

Единственият изход, който Олмерт както изглежда вижда в тази ситуация, води обаче към нови проблеми: Израел отрича, че е пленил палестинските министри, за да ги размени срещу отвлечения войник – а не исканите от Хамас хиляда палестински затворници. Ако опровержението е вярно, тогава единственият друг мотив е намерението на Израел да отстрани Хамас от власт, надявайки се, че тогава палестинците ще възприемат по-помирителна линия. Олмерт може и да няма опит във военните дела, но като политик той е достатъчно дълго вече в този бизнес, за да знае, че това няма да стане.