1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Близкият изток и политиката на САЩ

Окупацията и умиротворяването на Афганистан и особено на Ирак остават ангажимент, който още години наред ще изисква присъствието на десетки хиляди американски войници, ще струва милиарди долари и ще бъде свързано с голям политически риск.

default

Световната война срещу международния тероризъм може да бъде спечелена, само ако затвореният арабско-мюсюлмански свят се отвори политически, икономически и социално. А това може да стане, само ако демокрацията и пазарното стопанство се вкоренят в един регион, който силно изостава от модерния свят и същевременно изживява голям демографски растеж.

Мащабите на задачите в Близкия Изток са гигантски. Въпреки че в американското общество се забелязват явни признаци на умора предвид несекващите войни, а подкрепата за президента Буш намалява, истинските предизвикателства тепърва предстоят. Какво ще стане след израелското изтегляне от Ивицата Газа, ако Шарон изобщо оцелее политически? За Буш, Шарон и Абас са незаменим тандем, защото евентуални приемници биха могли отново да затръшнат вратата, на която пише “пътна карта на мира”. Никой обаче не е в състояние да каже как може да се разсече гордиевия възел на всички проблеми между Израел и палестинците, за да се установи траен мир между тях. По време на диктатурата на Садам Хюсеин в Ирак може да са се покривали шепа международни терористи, но тази страна не беше главна база и резервоар на терористите в офанзивата им срещу западния свят. Тя стана такава едва днес с почти ежедневните самоубийствени атентати, затова американците и съюзниците им са просто длъжни да надделеят над терористите в Ирак.

Не по-малко трудна е борбата за насаждането на демокрация, човешки права и пазарно стопанство в региона. Тепърва ще се види дали крехкото цвете на промените в Ливан ще пусне корени. След принудителното изтегляне на войските си от Ливан, Сирия изгуби много от влиянието си там, но режимът на Башир Асад изобщо не бе разклатен от това развитие и продължава политиката си на дестабилизация на съседен Ирак. Как след изборната победа на консервативния президентски кандидат Ахмединеджад може да бъде постигната желаната от Вашингтон смяна на режима в Иран остава засега пълна загадка. Междувременно расте опасността, че Иран може да стане първата “шиитска атомна сила”, нарушавайки равновесието на силите в Близкия Изток изобщо и между шиитите и сунитите по-специално. Дали режимите около Персийския залив ще продължат предпазливото си отваряне или ще бъдат погълнати от тероризма – това са все въпроси, отговори на които ще могат да се получат едва след няколко години.

Според някои информации САЩ искали да скъсат със старата си политика в Близкия Изток, чийто основен мотив беше гарантираният достъп до петролните източници – дори с цената на подкрепа за авторитарни режими. Сега била настъпила епохата на разпространението на свободата, вътрешните убеждения на Америка щели да съвпадат с националните интереси, ислямският тероризъм щял да рухне под превъзходството на американския меч и най-вече на универсалния миролюбив мироглед. Това е една крайно амбициозна програма, но повече не бива да има завръщане към “мръсния” прагматизъм от миналото.

Подобно съдържание