Благотворителност с грозно лице | Новини и анализи от Европа | DW | 13.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Благотворителност с грозно лице

Скандалът със сексуалните злоупотреби в хуманитарната организация "Оксфам" явно е само върхът на айсберга. Репортерката на ДВ Хелена Хъмфри, която е работила в сферата на хуманитарните помощи, споделя наблюденията си.

Намираме се на Филипините. Белият джип с инициалите на ООН бавно си пробива път сред множеството автомобили. Преминаваме покрай малки барчета и сергии за храна. Джипът с емблемата на ООН бързо предизвиква вниманието на околните и скоро е заобиколен от жени и момичета. Жените избутват напред едно младо момиче. Никога няма да забравя нейните обувки с високи токчета, прекалено големи за малките й крачета. Някои от жените се стъписват пред вида на джипа. Очевидно всички предполагат, че ще спрем. Но не за да помагаме, а защото ние, ООН, може би се интересуваме от бизнеса с женска плът. Шофьорът се чувства неудобно на волана. Никой не отронва и дума.

Всички мълчат

Този момент е останал в съзнанието ми, откакто на бял свят излязоха много сигнали за случаи на сексуално изнудване в сферата на хуманитарната помощ: "Оксфам", "План интернешънъл", "Лекари без граници", "Спасете децата". Докато провеждах журналистическото разследване за този материал и разговарях с жени, работещи от десетилетия в сферата на хуманитарните помощи, постоянно чувах тези думи: никой не казва нищо. Много от моите събеседнички изрично споделяха опасенията си, че ще загубят работата си, ако говорят публично за случаите на сексуални злоупотреби. Други пък се опасяваха от отмъщение от страна на колегите си мъже и на началниците си. Всички обаче се оплакваха, че не съществуват никакви вътрешни механизми за подаване на жалба срещу сексуалните посегателства: било от страна на свидетели, било от страна на жертви.

Haiti - Leute vor Oxfarm Schild in Corail (Reuters/A. Martinez)

"Каубойска култура" на хуманитарните помощници в Хаити?

Бившата сътрудничка на "Лекари без граници" Киара* разказва пред ДВ, че „никой не осъжда платения секс с местните жени, защото твърде много от сътрудниците го практикуват“. Тя разказва за една от първите си мисии през 2006 година. Тогава е била на 26 години и е работила в Демократична Република Конго. Киара си спомня за една от първите срещи с колегите на място. Шефовете на мисията предупредили сътрудниците да не се занимават с проститутки. „Но не защото това е нарушение на човешките права или защото проституцията в Конго е забранена, а защото проститутките можели да ни докарат неприятности. Бяхме изрично предупредени, че те могат да ни ограбят“, казва Киара.

"Каубойска култура"

Хаити, три години по-късно. И тук същият неписан закон за мълчание. Хуманитарната организация се казва "Оксфам". Киара разказва как нейният шеф споделил, че създал с местни мъже “собствена проучвателна мисия“. Навремето "Оксфам" оперира в северната част на страната. Но за уикендите всички се връщат обратно в столицата Порт о Пренс. „Всеки петък към 14.00 часа той ни качваше в колите и пътувахме четири часа до столицата". Киара разказва как нейният шеф се настанявал в „луксозен хотел“, танцувал, пиел ром и си подбирал местни жени и момичета. Киара казва, че навремето не го попитала дали плаща за секса. Разказва още, че уикендите били част от една, както си изразява „доста разкрепостена каубойска култура“.

От опасност към опасност

През 2015 година  войници от международна мироопазваща мисия в Централноафриканската република са обвинени в изнасилването на деца. Едва тогава Хана* въздъхва с облекечение. Опитната помощничка се надява, че „сега най-сетне има шанс за систематичен подход срещу проблема със сексуалните посегателства срещу нуждаещите се от помощ хора“.  При обвиненията става дума за един случай на злоупотреба с властта от страна на „закрилниците“.  Става дума „за изнасилването на 40 деца, на девет бременни момичета и за най-малко едно заразяване със СПИН“, разказва Хана и допълва: „Повечото потърпевши са бягали от ужасните насилия и отчаяно са търсели храна. Самите те са били още малки деца. В много информации навремето се говори, че някои момичета са продавали телата си и за един пакет захар. Обаче „детска проституция“ няма. Има само изнасилени деца“, казва Хана.

Ruanda Kiziba Flüchtlingslager (Reuters/J. Bizimana)

Раними и уязвими: хората, нуждаещи се от закрила

Хуманитарната въртележка

Истинските мащаби на сексуалните посегателства в сферата на хуманитарните помощи не могат да бъдат обхванати. Войните и катастрофите принуждават хората, които имат нужда от закрила, да бягат от една несигурна ситуация в друга, преди да могат да доверят своята история някому. Хуманитарните помощници също биват изпращани от една мисия в следващата. Тази хуманитарна въртележка спомага да бъдат прикривани евентуални злоупотреби с властта. Изпълнителната директорка на "Оксфам интернешънъл" Уини Биянима иска да помогне на жертвите на сексуални злоупотреби. Тя обаче гледа реалистично на нещата. В телефонен разговор с ДВ Биянима признава, че организацията й „не е в състояние да открие всеки един човек, станал жертва на сексуално посегателство от страна на нашите помощници, защото проблемът е широко разпространен“.

Уини Биянима обръща внимание и на един друг проблем. „Всеки ден биват арестувани жени, които изкарват прехраната си с проституция. Те губят и малкото изкарани пари, защото трябва да платят за освобождаването си. Жените, които веднъж са станали жертва на сексуално посегателство или насилие, едва ли ще се открият пред нас, защото се страхуват да не станат отново жертва“, казва тя. Изпълнителната директорка на "Оксфам" подчертава, че това, което може да направи, е „да прочисти собствената си къща“ и да се погрижи за „промяна на културата“. Тя настоява за браншова система за проверка на сътрудниците и се застъпва за създаването на независима разследваща комисия на всички случаи на сексуални посегателства.

*Името е променено 

Редакцията препоръчва