1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Благородните пориви на някои диктатори

„Мерзавецът се оказва благороден, отзивчив и добър. Уго Чавес спасява слепи, бедни и останалата част на света. Сега помага на Лондон” – това пише в последния си брой седмичникът „Ди цайт”.

default

Уго Чавес и Махмуд Ахмадинеджад

С голяма доза сарказъм вeстникът представя щедрите жестове на президентите на Венецуела и Иран, известни на запад като популисти и демагози. „Ди Цайт” ги нарича „демократори”, смесвайки думите „демократ” и „автократ”. В статията четем:

Уго Чавес и Ахмадинеджад обичат да се представят по съвсем друг начин: като лидери на страните от Третия свят, които разпределят блага за крайно нуждаещите се и освежителна помощ за по-малко нуждаещите се в целия свят. Ето защо много хора в Азербайджан, Боливия и Беларус ги приветстват възторжено. Отскоро Уго Чавес има фенове и във Великобритания. Дали пък Западът не греши спрямо Чавес, наричайки го „мерзавец” ?

От известно време насам венецуелският демократор се интересува от международния финансов център. Градът Лондон е много богат и икономическата му мощ е двойно по-голяма от тази на Венецуела. Само че за лош късмет Лондон е длъжен да подпомага финансово останалата част на Великобритания с 34 милиарда евро годишно. Всеки лондончанин плаща на държавата под формата на данъци 1500 евро повече, отколкото получава от нея.

Тази безобразна несправедливост бодеше очите на венецуелския президент Уго Чавес и той отдавна искаше да посети Великобритания. Да, ама нито кралицата, нито премиерът искаха да се видят с него. Ето защо венецуелския президент получи покана от ляво-куриозния кмет на Лондон Кен Ливингстън. Чавес от своя страна се реваншира с фантастично предложение. Той обеща да субсидира градските автобуси на Лондон с евтин бензин.

Речено-сторено. От миналата седмица насам четвърт милион социално слаби лондончани плащат по-малко за и без това евтините автобусни билети. Замаяният от това великодушие лондонски кмет, който идната година ще се явява на избори,

заяви, че всички хора, почитащи напредъка, справедливостта и демокрацията, трябва да подкрепят революцията на Уго Чавес.

Вижда се, че Лондон май я подкрепя в по-голяма степен, отколкото самите венецуелци. Заплатата на средностатистическия венецуелец е нищожна част от това, което социално слабите лондончани получават като помощ от държавата. В скалата на страните с най-силно пропадащо ниво на заплатите Венецуела заема 25-то място между Зимбабве и Малайзия.

Да, но такива като Чавес, които дават на богатите, не могат да обеднеят поне в морално отношение. Международният поход на Чавес срещу обедняването започна с помощ за братския кубински народ. На Уругвай пък Чавес обеща нефт за идните сто години. Този човек лекува един цял континент! Походът на венецуелския президент в името на доброто достигна дори САЩ. Миналата година той достави евтин нефт за страдащите от бруталния американски капитализъм бедни квартали на Бостън и Ню Йорк.

Видно е, че по този начин Чавес проправя път за един нов модел на глобализацията – този на световната социална политика. Отхвърлените от запада диктатори се втурват да помагат там, където бушува неолиберализмът и предизвиканата от него бедност. Тяхното мото гласи: „Прави добро и мисли за бедните, най-вече за онези, които западът е забравил!”.

В същото време верните на диктатора служби за сигурност се грижат за това, да не би недоволството на бедните в собствените им страни, да застраши управляващия режим.

За недоволството има основателни причини. От началото на юли Иран постави ограничения за продажбата на бензин. Звучи невероятно за страна, която е на второ място в света по залежи на нефт. Парадоксът се обяснява с това, че нефтът е под земята, но бензинът идва от рафинерии и точно те не достигат в Иран. Международните санкции пречат на вноса на бензин. И какво прави иранският президент? Махмуд Ахмадинеджад се грижи за онези, които наистина имат нужда от помощ. Недолюбваният от ЕС белоруски диктатор Лукашенко не разполага с достатъчно нефт. И за да не му се налага да краде непрекъснато от тръбопровода между Русия и Германия, Ахмадинеджад му предостави за ползване едно от иранските нефтени полета.

Толкова много добри дела не могат да останат без последователи. Няма да се учудим, ако към този клуб на човеколюбците се присъединят и други президенти. Лукашенко, например, би могъл да ощастливи света с белоруски трактори. Путин, би могъл да предложи нефт и газ, и в сферата на възобновяемите енергии – руски алкохол. Все още не е ясно, какво друго освен ракети, би могъл да подари кореецът Ким Чен Ир. Въпреки това на международната сцена се очертава ясно една нова глобална фигура, поставила си за цел да измести ранения американски гигант: фигурата на добронамерения мерзавец.