1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Битката на Кремъл срещу олигарсите

Властта в Русия е в ръцете на онзи, който контролира петрола.

Михаил Ходорковски пред съда

Михаил Ходорковски пред съда

" Най-важният сигнал е, че не бива да се краде" - каза Владимир Путин във връзка със случая Ходорковский - и можеше да е сигурен, че и обеднелият руски народ гледа точко така на проблема. Президентът с удоволствие тръби, че големите руски предприемачи са се обогатявали лично в началото на 90-те години при приватизацията на големите държавни предприятия, докато милиони руснаци живеят под нивото на бедността. Статистиките потвърждават неговите думи. Руското издание на магазина "Форбс" публикува през месец май списък, от който излиза, че 36 милиардера получават една четвърт от съвкупния вътрешен продукт на Русия. Така наречените олигарси са концентрирали бизнеса си главно в онези браншове, които имат стратегическо значение за богатата на суровини страна - като добива на петрол, стомана, алуминиум, никел.

Путин е превърнал в една от най-важните си цели да пречупи властта им. Първите му жертви бяха Борис Березовский и Владимир Гусинский. През 1996 година двамата използваха притежаваните от тях медийни империи за да помогнат на Борис Елцин да надвие над водача на комунистите Генадий Зюганов. По-късно двамата олигарси се обърнаха срещу Путин, атакуваха новия президент чрез медийните си издания и оказваха подкрепа на опозиционни партии. Междувременно, както Березовский, така и Гусинскии живеят в изгнание, а техните медии са на практика под контрола на държавата. И Михаил Ходорковский може би още щеше да е на свобода, ако не беше протежирал либералната партия "Яблоко" и не беше спекулирал, че може да се кандидатира за президентския пост през 2008 година. Защото правилото е следното: Който се въздържа от публични и политически изявления, в момента все още може да разчита на толерантност от страна на Кремъл и прокуратурата. Други олигарси, които също са играли съмнителна роля при приватизацията на държавните предпрпиятия, и досега си остават пощадени - например Михаил Фридман, - шеф на Алфа-Банк, Вагит Алекперов - директор на концерна Лукойл, Владимир Потанин - началник на Холдинга Интеррос и на минния концерн "Норилск Никел, или пък Виктор Векселберг -съдружник на петролния концерн ТНК. Векселберг държеше да получи изричното разшерение на Кремъл за навлизане на компанията Бритиш Петрол в концерна ТНК, а и 35 годишния милиардер Олег Дерипаска се държи подчертано лоялно спрямо Путин. Но политическата въздържаност сама по себе си не е достатъчна. Икономическо-политическите интереси на Путин очевидно също са изиграли роля за наказанието на Ходорковский. Неудържимия възход на Юкос и предвиденото партньорство с чуждестранни концерни, застрашаваха да доведат до сериозна загуба на власт в държавата. Защото властта в Русия е в ръцете на онзи, който контролира петрола.