1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Битката между кемалисти и ислямисти е отново на дневен ред в Турция

Два атентата извадиха Турция от равновесие...

default

...на девети ноември миналата година тайните служби на жандармерията в Семдинли се нахвърлиха върху кюрдски интелектуалец преднамерено с цел да всеят отново омраза между турската държавна власт и кюрдските националисти.

На 17-ти май тази година в съдебната зала беше убит един от най-висшите турски съдии. Предполага се, че и този атентат е дело на тайните служби, наричани в Турция ”дълбоката държава”. Първоначалната хипотеза беше,че причина за убийството на съдията са издаваните от него присъди срещу носенето на ислямски забрадки. По-важното е, че както се очакваше, атентатът задълбочи конфлкита между лаицистки настореният турски елит и управляващата ислямска партия.

След краткия период на спокойствие в Турция се завърнаха двете стари травми от времето на основаването й като република през 1923-та година: първо: страхът от религиозния реакционизъм и второ: кюрдският сепаратизъм. Националният консенсус по въпроса за членството на страната в ЕС тушира за известно време противоречията, породени от двете травми. След началото на преговорите за членство обаче консенсусът започна да се пропуква, не на последно място и заради нарастващите антитурски настроения в ЕС. Оттогава насам вътрешнополитическите проблеми доминират в турското публично пространство. Това показва едно: че и европейската перспектива не успя да изведе страната от поларизацията в политическите отношения. Споменатите атентати извадиха отново стари противоречия на повърхността. С убийстовото на съдията те достигнаха и столицата. В югоизточанта част на Турция тези противоречия никога не са затихвали истински. Сблъсъците между турските сили за сигурност и кюрдската ПКК, радикализирала се отново в процеса си на разпад, нарастнаха отново. Това всъщност е резултат от пренебрегваната през последните години от ислямското правителство на Ердоган интеграция на кюрдите в политиката, както и отказа от икономическото им подпомагане. Сега, при ескалиралото напрежение властта в Анкара не може да си позволи отстъпки по кюрдския въпрос.

Освен това битката за власт между кемалистки настроения държавен елит, т.е. военни,администраия и правосъдие от една страна и от друга- ислямското правителство на Ердоган, навлезе в решителната си фаза. До тази поляризация, за която се смяташе, че е отдавна преодоляна, доведе убийството на известния съдия в Анкара. С аргумента, че правителството на Ердоган представлява опасност за основополагащото за турската република отделяне на държавата от религията, се целят предсрочни избори, които биха могли да доведат друга партия на власт.

В дните след убийството на видния столичен съдия държавният елит показа мускули. Начело на възпоменателното шествие, например, вървяха генерали и съдии. Представителите на правителството бяха изтласкани на задните редици. Близки до армията журналисти като Мустафа Балбей от Джумхюриет пишат отдавна за недоволството сред младите офицери, с които генералите би трявало да се съобразяват. В противен случай управляващата партия ще изгуби подкрепата на онези, които не са я избрали, но одобряват курса й на реформи. Само че ислямската партия на Ердоган не е онази партия на реформите, която беше през последните години, която се застъпваше за свободата на отделната личност.В годината преди изборите тя се осланя все повече и повече на стари националистически, антикюрдски и ислямистки рефлекси. С това Ердоган би могъл да спечели отново избори, но не и битката за власт с кемлисткия елит и най-вече военните. Казано направо: Турция е отново парализирана.