1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Битката за Рим

Десният блок на Силвио Берлускони се пропуква и това внася изведнъж нов момент в предизборната кампания в Италия. Предлагаме ви анализа на Щефан Улрих:

default

Пиер Фердинандо Казини


Миналата седмица Берлускони изгуби един свой дългогодишен партньор. "Не всички в Италия са готови да се продадат" - с тези горчиви думи Пиер Фердинандо Казини напусна блока на Берлускони. Начело на своята християндемократическа партия, той ще участва сам в предизборната борба.


Впрочем самият Берлускони постави Казини пред алтернативата да се подчини безрезервно или да напусне. Позицията на Берлускони е логична, тъй като след евентуална изборна победа той би искал да управлява без да бъде смущаван от партньорите си. Освен това той е убеден, че за да спечели мнозинство не се нуждае от досегашния си партньор Казини. Само че Берлускони може да се лъже, тъй като от сега нататък ще му бъде по-трудно да се изстъпва като представителя на умерените сили в страната.


В продължения на десетилетия Италия бе управлявана от центъра - от някогашната Християндемократическа партия. Онези, като комунистите, които стояха най-вляво или, като неофашистите, най-вдясно оставаха в опозиция. От началото на 90-те години обаче се разви една двублокова система, която доведе до осиротяването на центъра и принуди умерените италианци да избират между десницата на Берлускони и левицата на Проди. Повечето християндемократи и либерали клоняха към Берлускони. Не от любов, а просто защото не можеха да си позволят да гласуват за лагера на Проди с ширещите се в него комунисти.


Ето че сега обаче умерените получават двойна алтернатива на Берлускони. Те могат да предпочетат новата Демократическа партия на Велтрони, който съвсем убедително се дистанцира от комунистите, или пък да гласуват за Казини, който също се опитва да се наложи в центъра.


Във всеки случай бетонният дуализъм от дясно и ляво, Берлускони и Проди, се пропуква. Същевременно партийният пейзаж става по-прегледен. Вместо десетките партии, сега изкристализират четири сили с ясен профил: съюзът на Берлускони, християндемократите на Казини, демократите на Велтрони и комунистите.


Берлускони си остава фаворитът. Но Велтрони наваксва - и то бързо. За да победят, и двамата кандидати ще трябва да убедят умерените избиратели, че доброто управление е по-важно от идеологическите фишеци. Това прозрение изглежда започва да се налага, защото засега поне предизборната кампания протича делово както никога досега.

Подобно съдържание